Сега когато всички разпъват Ицо на кръст за хикса с Албания аз ще разкажа първите си впечатление(я от модерния ляв, когато започна бляскавата си кариера.
Ицо първия път, когато го запомних беше финал за купата на съветската армия през 86 година с Локо СФ.
Скучна работа, защото националите бяха в Мексико (първенството тръгваше скоро) и чакахме с нетърпение "първата победа на световно". Та тук ей така в първото полувреме имаше една топка падаше от високо надолу и някакъв я тресна с левачката от извън наказателното поле от воле и направи красив гол! БРЕ! Кой е пък тоя? Де да знам аз, че това е бъдеща Златната топка на Европа и най-добрия български футболист за всички времена.
Та запомних името Стоичков. Хареса ми заедно с Любо Пенев, Емо Костадинов, Ивайло Киров и цялата детска градина на Стратега- ср. възраст 24 години..
Те се утвърдиха тотално, когато 2 кръга преди края на шампионата 86-87 ЦСКА водеше с 1 точка на Левски, но....в предпоследния кръг играехме един срещу друг. Победа за нас ставаха 3 точки разлика и шампиони. Това не съм го мислел (ще обясня после защо). При равен запазвахме лидерството от 1 точка и се надявах да бием последния кръг Славия, което вероятно щеше да стане (тогава победите с други отбори не бяха като сега "сигурни"). Ако паднехме Левски излизаше с точка пред нас и щяха да станат шампиони, защото нямаше да сгрешат в последния кръг.
Отборите:
Ако кажа имената сега няма да се притеснявате, но тогава беше друго. Левски беше със звездите си-Сираков, Михайлов, Ники Илиев, Емил Велев, Божидар Искренов, Петър Петров и т.н. Това беше гръбнака на националния отбор, бяха играли на световно в Мексико, бяха и тарторите в националния.
От друга страна при нас ги нямаше онези Гетов, Георгиев, Вълов, Трифон Иванов. Те дойдоха след повече от година за сезона 88-89 година. Беше някакъв отбор с тези хлапаци Стоичков, Пенев, Костадинов и някои от по-старите звезди, но Стойчо, Ради Здравков и Георги Димитров вече ги нямаше. Треньор Димитър Пенев-Кой да знае тогава, че е стратегБ
Ицо например направи дебют в националния едва по-късно есента срещу Белгия за 2:0, но тогава не беше още никой.
Първа програма предаваше по някакъв странен начин. Имаше нещо "по-важно", което трябваше да се предава и мача се предаваше с 45 минути закъснение. Тоест ТВ предаването започва на запис с началото на второто полувреме.
Първото полувреме 0:0 (слушам радиото). Почва второто, което слушам по радиото и гледам първото по телевизията. Страхотен дъжд. Нашите държат 0:0, а сините нападат като бесни, но... Джони Велинов сякаш беше заключил вратата си. Повтарям Левски беше със звездите и суперфаворит.
И по радиото изведнъж в 80-та минута ГООООООООООЛ........ 1:0 за НАС! НЕ-ВЯР-ВАХ! Беше невероятно.........и пак това име! СТОИЧКОВ! При това на националния ни вратар Боби Михайлов! Хайде бе тъпаци от телевизията превъртайте 45 минути напред. Искам да видя гола!
Гледах второто полувреме. Дъжд, кал, МАЧ, драма! Виртуозни спасявания на Велинов- Кан ряпа да яде! Такова нещо не сте гледали след 90 година! Гръбнака на националния (Левски) и срещу него някакви нахакани младежи! И ВСЕ ПАК 1:0 ЗА НАС!
ШАМПИОНИ!
В последствие Любо перна хетрик на Славия в протоколния мач накрая в последния кръг и ги бихме с 3:2.
Стоичков обаче и тогава беше това, което стана по-късно. Героя на решителния мач! Човека, който прави разликата! Победихме по-силния отбор на Левски!
После Ицо се отрече от корените си-забрави откъде е тръгнал. Забрави за журналиста предрекъл бляскавата му кариера още на 20.02.1985 година- Георги Атанасов се казва и за червената фланелка, с която стана световна звезда. Тръгна да се подмазва на сини подлоги и резултатът не закъсня.
Но аз ВИНАГИ ЩЕ МУ БЪДА БЛАГОДАРЕН НА ИЦО ЗА РАДОСТНИТЕ МИГОВЕ, КОИТО ИЗЖИВЯХ ПРЕДИ 20 ГОДИНИ. |
