Анкета

Коя е най-изненадващата двойка съквартиранти във VIP Brother 2?

Архив

Архив
Opet

» Форум Шоуто Защото от онова, което препълва сърцето, говорят

Нов Отговор
стр.:  1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
тема автор дата
» Нели nasko_viP 2007-06-01 09:15
кога кажеш ,винаги ше тъ замествам хъ хъ :))
» хъ хъ nasko_viP 2007-06-01 09:21
Юда, слуга Исус Христов, а брат Яковов, до призваните, възлюбени от Бога Отца и пазени в Исуса Христа:
2 Милост, мир и любов да ви се умножат.
3 Възлюбени, като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, счетох за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите.
4 Защото са се вмъкнали някои човеци, които отдавна са били посочени, че подлежат на това осъждане, нечестивци, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост и се отричат от единствения Владетел и Господ наш Исус Христос.
5 А искам да ви напомня, (тъй като сте узнали вече всичко това), че Господ, като избави веднъж Своя народ от египетската земя, после погуби ония, които не повярваха,
6 и че ангели, които не опазиха своето достойнство, но напуснаха собственото си жилище, - Той ги държи под мрак във вечни връзки за съда на великия ден;
7 както и Содом, Гомор и околните им градове, които, подобно на тях, се предадоха на блудство и изпадваха в противоестествени пороци, са поставени за пример като носят наказанието на вечния огън.
8 При все това, по същия начин и тия с бълнуванията си оскверняват плътта, презират властта и хулят славните същества.
9 Но архангел Михаил, когато в борба с дявола се препираше за Моисеевото тяло, не смея да произнесе против него хулителна присъда, но рече: Господ да те смъмри.
10 Тия, обаче, хулят всичко, което не знаят; а което знаят естествено, както животните без разум, в това развращават себе си.
11 Горко им! защото ходят по Каиновия път, заради печалба се впускат във Валаамовата заблуда, и погиват в Кореевото упорство.
12 Тия са подводни скали, когато пируват с вас в дружелюбните ви гощавки, и без страх напасват себе си; безводни облаци, носени от ветровете; есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени;
13 свирепи морски вълни; които изпущат като пяна своите безсрамни дела; скитащи звезди, за които се пази мрачна тъмнина до века.
14 За тях пророкува и Енох, седмият от Адама, като рече: Ето Господ иде с десетки хиляди Свои светии,
15 да извърши съдба над всички, и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него.
16 Тия са роптатели, оплаквачи, които ходят по страстите си, (и устата им говорят надуто), и заради печалба ласкаят човеците.
17 Но, вие, възлюбени, помнете думите изговорени по-напред от апостолите на нашия Господ Исус Христос, как ви казваха:
18 В последно време ще има присмивачи, които ще ходят по своите нечестиви страсти.
19 Тия са, които правят разцепления, плътски, които нямат Духа.
20 А вие възлюбени, като назидавате себе си във вашата пресвета вяра и се молите на Светия Дух,
21 пазете себе си в Божията любов, ожидайки милостта на нашия Господ Исус Христос за вечен живот.
22 И към едни, които са в съмнение, бивайте милостиви;
23 други спасявайте, като ги изтръгвате из огъня; а към други показвайте милост, със страх, като се гнусите даже и от осквернената от плътта дреха.
24 А на Онзи, Който може да ви пази от препъване, и да ви постави непорочни в радост пред Своята слава,
25 на единствения Бог наш Спасител, чрез Исуса Христа нашия Господ, да бъде слава и величие, и преди всичките
» * nefertiti2 2007-06-01 12:21
Дарът на пророчеството

Пророческият дар е характеристика на Божия народ. Защо се дава той? Преди грехопадението човекът е имал директна връзка с Бога, но грехът е прекъснал тази връзка. За да може Бог, и в това паднало състояние на човека, да му помага, насочва и пази, сега, след падението в грях, Той употребява пророците като Свои говорители и посредници (Исая 59:1,2; Амос 3:7).
Как става предаването на вестите? В Откр. 1:1,2 е описана много ясно и в подробности веригата, по която се предава едно пророчество: Бог Отец, Исус Христос, който дава пророчеството на ангел, ангелът го пояснява на пророка, и пророкът го съобщава на народа. Тази връзка се осъществява с посредничеството на Св. Дух, третото лице на Бога. В Откр. 1:10 апостолът пише: "... бях в изстъпление чрез Духа...". Под въздействието на Св. Дух, Йоан идва в особено състояние, при което той забравя земните неща и духът му се изостря за небесните.
Стиховете в Осия 12:10 и Числа 12:6-8 поясняват как пророкът получава вестите. Това става обикновено по два начина: чрез видения или чрез сънища. Съновиденията, дадени от Бога, винаги са в унисон с Библията. По-голяма част от сънищата ни обаче се дължат на психологични и физиологични причини, и не са от Бога (Ерем. 29:8, Екл. 5:7). Трябва да внимаваме, понеже и сатана може да ни натрапи своите заблуди чрез сънища.
Във всички епохи е имало пророци - и мъже, и жени. Някои са оставили своите видения написани, други не. Според думите на апостол Павел (Ефес. 4:11-13) пророческата служба спомага чрез напътствията на Бога, да се запази единството на вярата, което сатана гледа по всякакъв начин да наруши.
От библейската история научаваме, че в критичните моменти на Божия народ и преди важни събития Бог дава по-големи осветления чрез пророците Си. Преди потопа издига Ной. Преди първото идване на Христос своя глас издига Йоан Кръстител.
В края на 18 и началото на 19 век много изследователи на Библията от различни страни, изследвайки пророчеството за 2300 денонощия от книгата Данаил, стигат до заключението, че Второто пришествие ще стане през 1844 год. Заражда се мощно движение, проповядващо вестта за близкото идване на Исус. В САЩ, където движението придобило особени размери, на 22.10.1844 г. 50 хил. искрени вярващи очаквали Спасителя, но Той не дошъл. Защо? Направените изчисления били напълно верни, но те сгрешили в тълкуването на израза в Дан. 8:14 "светилището ще се очисти". Както видяхме в статията за Изследователния съд, в 1844 г. Исус преминава в Светая светих на небесния храм, а не слиза на земята да унищожи непокаялите се хора и да установи Своето вечно царство, както очаквали тези 50 хиляди души. Това предизвикало голямо разочарование и от тях остава една малка група, която по късно открива истината за небесното светилището.
Два месеца след голямото разочарование, Бог издига една жена като Свой служител, който да дава напътствия на Неговия народ - Елена Вайт. Тя е имала 2000 видения, написала е 53 книги и 4500 статии. Родена е в 1827 г. в Горхам, щата Мейн, и починала в 1915 г. За да бъде приета като пророк, тя е била подложена на библейски пророчески изпит. Доказано е, че притежава четирите външни белези на библейския пророк, описани в Даниил 10:8-11,16,17 и в Числа 24:3,4,а те са:
- пророкът отначало изгубва своята естествена сила и пада на земята;
- изпълнен със свръхестествена сила той се изправя;
- докато има видение, не диша, но пулсът и сърцето му работят;
- през цялото време на видението държи очите си отворени.
Освен външните белези пророкът трябва да притежава и вътрешни характеристики, а те са: Първо, всичко, което говори, трябва да е в унисон със Словото Божие (Исая 8:20). Второ, да възвеличава Исус Христос, а не себе си (1Йоан 4:1-3). Трето, да има живот морален и съобразен с Христовите принципи (Мат. 7:15-20). Четвърто, пророчествата му трябва да се сбъдват (Втор. 18:21,22).
Елена Вайт отговаря на всички тези външни и вътрешни характеристики. Прочетете която и да е нейна книга и ще се убедите от влиянието, което ще почувствате, че тя е действително Божий пророк. Четейки нейни книги, като "Животът на Исус", "Великата борба", "Пътят към Христа" и др., човек не може да не усети намесата на Божия Дух в живота на тази слаба девойка.
Драги читателю, в тази литература ти ще намериш много ценни и актуални съвети за победоносен духовен живот.
» * nefertiti2 2007-06-01 12:22
Произходът на злото

Непросветеният от Библията човек не може да обясни съществуването на злините, неправдите, мизерията, страданията, войните. Защо Бог търпи тези неща? Защо не се намеси? Хората се питат и не могат да открият причините за това състояние на нещата. В тази глава ще изложим основите на произхода на злото на земята в библейска светлина.
Преди съвременните хора да започнат да се интересуват от извънземни цивилизации, Св. Писание е говорило за два вида небесни интелегенти - ангели и "жители на световете". Думата "световете" в Евр. 11:3 загатва за другопланетни цивилизации. В Неемия 9:6 ангелите са наречени "небесно войнство" Те са куриерите, "полицията" на универса. Между тях съществува йерархия (степени). Но най-важното е, че те и жителите на другите планети не познават греха. Живеят в пълна хармония с Божията воля и при тях няма страдания (виж Йов 38:4-7). Ангелите помагат на хората, които търсят спасение (Евр. 1:14).
В Езек. 28:12-17 и в Исая 14:12-14 се вдига завесата, която отделя видимия от невидимия свят и се открива причината за злото и за дългия конфликт между доброто и злото. Тук ни се говори за най-високо надарения ангел, наричан "Деница, син на зората". В латинския превод на Библията, Йероним* го нарича "Люцифер". Двете имена имат смисъл на "блестящ" и "носител на светлина". Този най-високопоставен ангел пожелал да стане равен на Бога, забравяйки, че е само творение, а не Бог. За да постигне това, започва първо тайно, а по-късно и открито да критикува устройството на небето. Насочва се срещу Божия закон и авторитета на Бога. Започва да твърди, че Божият закон е несъвършен и че се нуждае от корекции, че ограничава свободата на разумните същества.
В първия текст (Езек. 28:12-17), под образа на Тирския цар, а във втория чрез Вавилонския цар, е описан Люцифер, на когото и двамата царе служеха и се вдъхновяваха от него. Една трета част от ангелите последваха бунтовника. В Божиите действия срещу Сатана съзираме величието на Божията мъдрост и любов. Бог Отец и Бог Син направиха всичко, за да върнат Люцифер към верноподанство, обяснявайки му страшните последици за Всемира. Но всичко беше безуспешно. Първата санкция е била лишаването му от поста "осеняващ херувим" и изгонването му от Божието присъствие. Този бунт се е развил преди нашата планета да е била създадена. В Едем, жилището на Адам и Ева, бунтовникът вече идва като враг ("сатана" или "дявол" - от евр. и гр. език, което значи "противник", "враг").
Учените твърдят, че само в нашата Галактика имало 100 хиляди планети като нашата, а колко ли са в целия Всемир? Там Сатана, до смъртта на Христа на Голгота, е ходил и говорел против Бога. Защо още тогава мъдрият Бог не го унищожи? Ако Бог бе унищожил сатана веднага, обвиненията против Бога биха останали в умовете на небесните жители. Бог го остави да прояви истинския си характер, да се демаскира сам. Разпъвайки Христа, той се самоосъди и беше изгонен от небето. Двете му състояния са описани - първото в Йов 1:6,7 - като измамник, и второто в Лука 10:18 - като паднал от небето (виж също Йоан 12:31 и Откр. 12:7-12). Цялото небе е наблюдавало дейността на сатана.
С думите "Свърши се!" Исус на кръста обяви окончателната победа над сатана. Небето има вече имунитет срещу злото. Краят на сатана е описан в Откр. 20:10.
» * nefertiti2 2007-06-01 12:24
Има ли Бог?

В религията, както и във философията, строго научното доказателство е немислимо. Човешкото мислене е ограничено и не може да обхване неограничения Бог. Алберт Айнщайн казва: "Виждам часовника (т.е. творението), но не мога да си представя часовникаря" (твореца). А пророк Исая пише: "Вдигнете очите си нагоре, та вижте: Кой е създал тия светила, и извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име. Чрез величието на силата Му, и понеже е мощен във власт, ни едно от тях не липсва" (Исая 40:26).
От опит знаем, че всяко нещо има своя причина. Ето как Исак Нютон изразява това: "Удивителният ред във Всемира може да се припише само на едно могъщо и премъдро Същество".
Напоследък някои космолози говорят за някаква логика в устройството на Всемира. Логика, която преследва определена цел. Излиза, че над Вселената властва разум. Библията казва за този Разум: "Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог" (Евр. 3:4). Дори скептикът Волтер пише: "... не мога да мисля, че този часовник (т.е. светът) няма часовникар".
Микросветът също говори за своя Творец и мъдростта Му. Физикът Макс Борн в есето си "Моят живот и възгледи" пише:" Атомът и аз бяхме задружни до съвсем скоро. Аз виждах в него ключ към най-съкровените тайни на природата и той ми откри величието на творението и на Твореца".
Псалмистът възкликва: "Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост Си направил всичките..." (Пс. 104:24).
Вероятността да се появи една жива клетка от случайна среща на химичните елементи е нулева! Биологът Леконт де Нойи е изчислил, че това може да се случи един път на 10321 години. Имайте предвид, че възрастта на нашата галактика се изчислява на 1010 години! Великият Луи Пастьор е опровергал хипотезата за самозараждането и е доказал, че живот има само от живот. Христос представя този принцип с думите: "... както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си" (Йоан 5:26). Въпросът "Кой е създал Бога" е нелогичен. Ако Бог е създал всичко, т.е. ако е Първопричина на всичко и ако Той е създаден, това значи, че не е Първопричина.
Нека сега се обърнем към дилемата "има Бог, няма Бог" и да видим какви са последиците, произтичащи от двете решения. Ако няма Бог, ако човек е произлязъл от маймуната, тогава понятия като морал, нравственост, съвест, са без смисъл. Атеистичният принцип "Право е онова, което е полезно", е абсурд. Същото важи и за "Целта оправдава средствата". Такъв начин на разсъждение Библията представя в Пс. 14:1: "Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; няма кой да прави добро".
Съвсем различно изглеждат нещата ако реша, че има Бог. Човешкият живот има висш духовен смисъл - формиране на добродетелен характер, стремеж към пълно единение с Бога, Ап. Павел изразява тази мисъл в Еф. 2:10 така: "Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим".
Щом има Бог, хората са братя, защото имат един общ Баща. Когато забравим Бога, ние се отдалечаваме един от друг, няма какво да ни обединява. Защото в името на какво да обичам и почитам един човек, който ми е абсолютно чужд и по произход, и по народност, по култура, може би по образование, интереси или материално състояние? Но в името на Бога ние можем да смятаме всеки човек за свой брат, независимо от хилядите различия и противоречия.
От гледна точка на човешката психика Бог е незаменима душевна и духовна потребност. Без Бога няма трайно щастие, няма мир и радост в душата. Нищо не може да замени Божията любов и топлина. Без Бога всичко е суетно, мимолетно и празно. Достоевски казва в книгата си "Бесове", че човек няма нужда само да е щастлив. Всекидневният хляб не е единствената храна, към която да се стреми. Той има нужда да вярва всеки миг, че съществува висша радост. Той има нужда да вярва в нещо, което не може да се достави нито чрез работа, нито чрез хитрост. Той има нужда да вярва в неизмеримото, непонятното, безкрайното. "Ако бихме лишили човечеството от това безкрайно велико, то би умряло от отчаяние", казва Степан Трофимович в последната глава на "Бесове".
Без Бога няма утеха. В Пр. 14:32 четем: "Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование".
» ! Anelia 2007-06-01 13:23
[/b]Всяка мъдра жена съгражда дома си,
А безумната го събаря със собствените си ръце.
Притчи 14:2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа:
Но опакият в пътищата си Го презира.

-----
Присмивателят търси мъдрост и нея намира,
А за разумният учението е лесно.
Притчи 14:7 Отмини безумния човек
Щом си узнал, че той няма разумни устни
.
Притчи 14:8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си,
А глупостта на безумните е да заблуждават.



Колкото и някой хора да отричат съществуването му, това не го прави да не съществува!!!
За тези които вярват в него той си остава Реалност!
» !!!!!чз Anelia 2007-06-01 13:30
Има път, който се вижда прав на човека,
Но краят му е пътища към смърт.
Притчи 14:13 Даже и всред смеха сърцето си има болката,
И краят на веселието е тегота.
----------
Мъдрият се бои и се отклонява от злото,
А безумният самонадеяно се хвърля напред.
Притчи 14:17 Ядовитият човек постъпва несмислено,
И зломисленикът е мразен.
Притчи 14:18 Безумниите наследяват глупост,
А благоразумните се увенчават със знание.
--------
Сиромахът е мразен даже от ближния си,
А на богатия приятелите са много.
Притчи 14:21 Който презира ближния си, съгрешава,
А който показва милост към сиромасите е блажен.
Притчи 14:22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло?
Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
-------
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие,
А който лесно се гневи проявява безумие.
Притчи 14:30 Тихо сърце е живот на тялото,
А разяреността е гнилост на костите.
Притчи 14:31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му,
А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
Притчи 14:32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си,
А праведният и в смъртта си име упование.
Притчи 14:33 В сърцето на разумния мъдростта почива,
А между безумните тя се явява.
» Нефи, Насе, Anelia 2007-06-01 13:33
благодаря за подкрепата!
Добре ме замествате!
» Анелия,прочетох... maia1234 2007-06-01 13:54
Анелия,прочетох всичките ти постове и се възхитих на Божията мъдрост в тях.Ти почиташ ли Стария завет наравно с Новия?
» ! Anelia 2007-06-01 17:13
http://www.vbox7.com/play:f81547b2
» Да, разбира се! Anelia 2007-06-01 17:17
Чувала съм хора да казват, стария завет за поучение, а новия за изпълнение!
» === hunt 2007-06-01 23:11
е крайно време беше да додат извънземните! Но никой още не смее да каже кой е лошият вълк от Трите прасенца! Името му е дълбока тайна!
» Откровение 3 Anelia 2007-06-02 22:08
Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.
» Нефи, Anelia 2007-06-02 22:20
обичаме те!!!
» Нефи, Anelia 2007-06-02 22:23
не мога да си представя да не ми отговориш, мила, ако си там пиши!!!
Оставям ти майла си!!!

anelote@abv.bg

Моля те, пиши!
» Аз съм много търпелива!!! Anelia 2007-06-02 22:32
Тука ли си Нефи!!!
» Такаааааааа Anelia 2007-06-02 22:36
Гледах преди малко, една част от предаването "Имаш поща",
много ме трогна историята на това момче, което е на хемодиализа!!!
Вие какво мислите, гледахте ли го!?
» Имам още много да уча от теб Нефи!!! Anelia 2007-06-02 22:43
Притчи 15:11 Адът и погибелта са открити пред Господа, -
Колко повече сърцата на човешките чада!
Присмивателят не обича изобличителя си,
Нито ще отива при мъдрите.
Весело сърце прави засмяно лице,
А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
Сърцето на разумния търси знание
А устата на безумните се хранят с глупост.
За наскърбения всичките дни са зли
А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
По-добро е малкото със страх от Господа,
Нежели много съкровища с безпокойствие.
По-добра е гощавката от зеле с любов,
Нежели хранено говедо с омраза.
Яростният човек подига препирни,
А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
» perperekon 2007-06-02 22:55
[редактиране] Проблемът
В класическия си вид проблемът е формулиран още от гръцкия философ Епикур (341-270 пр. Хр.):

Или Бог иска да премахне Злото и не може:
то тогава Бог е слаб, което не е вярно,
или може и не иска:
то тогава Бог е злонравен, което му е непознато,
или не го иска и не е в състояние:
то тогава той е слаб и злонравен едновременно, тоест не е Бог,
или той го иска и е в състояние, което единствено приляга на Бога:
Тогава откъде идват злините и защо не ги премахва?
Този текст е достигнал до нас чрез църковния писател Лактаний (Lactantius около 250 до след 317). Някои от формулировките вероятно произлизат по-скоро от неговата теология, отколкото от тази на Епикур, тъй като според Епикур боговете били блажени същества, които просто не се грижат за света.


[редактиране] Възможни начини за решение на проблема:
Проблемът за теодицеята, погледнато логично, се състои в противоречието на две твърдения: От една страна стои предположението, че Бог е безкрайно добър, всезнаещ и всемогъщ; от другата опитът, че има Лошо, съответно Зло в света. Поради това, решения на проблема могат да се търсят единствено в обезсилване на едно от двете предположения по някакъв начин или в обявяването на противоречието за легитимно (т.е. за приемливо). Съществуват следните основни подходи за решение на проблема:


[редактиране] Представяне на Злото като относително
А. Злото не съществува самостоятелно, а е частен случай, липса на добро (privatio boni). Злото няма самостоятелно съществуване, а е липса на съществуване и съответно липса на добро (privatio boni) (Августин (Augustin), Тома Аквински (Thomas Aquin). Следователно е в крайна сметка нищо: malum nihil est (Боеций (Boethius).
Но този подход се намира в противоречие с безкрайната божия доброта. Ако дори безкрайната доброта представлява липса на доброта, то тогава винаги ще има недостатък от доброта. Така не би било възможно и едно отвъдно съществуване без страдания.

Б. Злото е остатък от едно несъвършено пробно сътворение на Бога (Съгласно Кабалата). Съгласно представянето на генезиса според книгата Сохар (Sohar) Бог е сътворил преди нашия свят други светове и поради несъвършенството им ги е разрушил (до този момент има съответствие с интерпретацията на Мидраш (Midrasch = тълкуване на религиозни текстове в равинското еврейство). Остатъците от тези светове са се съхранили според Сохар като “шушулки” (на еврейски qlipot), които продължават да съществуват и причиняват злото в света ("обратната страна", на еврейски sitra achra). Но тъй като и те първоначално са сътворени от Бог, съдържат все още “искрици от святост” (на еврейски nizzozot schel qduschah).
В противоречие на това са всички качества на Бог:

Безкрайна мъдрост: Бог би трябвало да знае, че предишните светове са несъвършени.
Всемогъщество: Бог е трябвало да сътвори перфектно несъвършените светове или най-малкото да ги отстрани дотам, че нашия свят да е недостъпен за злото и несъвършенството.
Безкрайна доброта: Как може Бог да разрушава собствените си творения ако е добър? И как може да допуска несъвършени творения да причиняват страдания на невинни (нашия свят)?
В. Ние живеем в най-добрия от всички възможни светове (Лайбниц). Според Г. В.
Лайбниц има безброй много възможни светове. От всички тях Бог е създал само един, а именно най-съвършения, в който лошото заема най-малкото място ("най-добрият от всички възможни цветове"). Всяка форма на лошото е в крайна сметка необходима и обяснима. Лайбниц различава три вида злини:

malum metaphysicum, метафизичната злина (Творението е по необходимост несъвършено, тъй като в противен случай би било идентично с Бог);
malum physicum, физическата злина (Болката и страданието са необходими, тъй като предпазват от вредното и стимулират кам полезното) и
malum morale, моралното зло (Грехът, който води до отказ от Бог).
Страданието, библейски погледнато, служи на една добра цел: Разпознаването на свещените качества на Бога предполага – поне според мнението на някои екзегети – неговите творенията, които трябва да го обичат заради това, т.е. заради качествата му, да научат за противоречието между Доброто и Злото. Това познание не е вродено в човека, а трябва да се развие в него впоследствие. Откъде обаче би могъл да научи човекът за противоречието между добро и зло ако негативни обстоятелства (“Злото”) не го атакуват от околния свят? Как, по-нататък, би могло да се случи това, освен чрез забрана да не се върши нещо определено? И така Бог предостави възможността на първите хора да вкусят от “дървото на познанието” (1. Мойсей 3:4), дървото на познанието на доброто и злото. Тъй като често болестта е онова, което прави здравето толкова приятно; доброто изпъква особено на фона на злото, засищането на фона на глада, почивката на фона на умората. Според едно диалектическо (но и твърде спорно) мнение за бога, тези противоречия са в единство – за Бог всички неща са правилни и добри, тъй като са пътища към целта в неговия план; хората обаче могат да смятат едно за справедливо, а друго за лошо. За тях е важно да преживеят и двете. Но и при този подход не се решава проблема, тъй като, както преди Бог е всемогъщ, всезнаещ и безкрайно добър. Ако Бог действително въвежда страданието и го допуска, за да може да се различава колко прекрасен е той, то това се намира най-малкото в противоречие с неговата безкрайна доброта.

Г. Страданието като преходен стадий на историята (Хегел – Hegel). В противоречие с това се намира божията безкрайна доброта, тъй като Бог знае изхода на историята и не намира за необходимо да се намеси като регулатор (да намали страданието).
Д. Страданието само изглежда като зло. На нас някои неща ни изглеждат като злини, но ние не можем да ги преценим обективно. Те не са “обективно” лоши.
Е. Злото като необходим начин за възпитание към Бога и в крайна сметка нещо добро. Злото като божия воля: Един друг поглед към Библията отрича, че Бог трябва да отговаря единствено за онова, което хората оценяват като “добро”, а че е отговорен за всичко, ако трябва да се вземе на сериозно неговото всемогъщество. Ето някои цитати от Библията на тази тема:
Библията ясно казва, че Бог е създал и нещастието: "Аз [Бог] образувам светлината и СЪЗДАВАМ тъмнината, предизвиквам Доброто и СЪЗДАВАМ нещастието. Аз, Йоие Алуим (Ieue Aluim) правя всичко това" (Йез. 45:7).
"ВСИЧКО, тоест без изключение всяко същество, служи на Бог " (Псалм 119:91)
И неверието се разглежда като предизвикано от Бог, тъй като “Бог Ви дава дух на упоението, очи, които не виждат..." (Рьо. 11:8); " то [нашето Евангелие] е скрито за онези, които са заблудени и при които Богът на този еон заслепява мислите на невярващите за да не може светещия гланц на евангелието да освети великолепието на Христос" (2. Кор. 4:4).
"Какво трябва да си представим? Естествено не, че има несправедливост при Бог! Дано не това да е заключението! Тъй като Той казва на Мойсей: Ще се смиля, над когото искам и съчувствие ще имам към оня, на когото искам да съчувствам. Следователно става въпрос не за Искащия, нито за Тичащия, а за милостивия Бог. Тъй като писанието казва на Фараона: Ето точно за това те събудих, за да ти покажа силата си и за да се съобщи името ми по цялата земя. След това се смилява над когото иска, но и наказва, когото желае." (Рьомер 9:14-18, също 2. Мойсей 4:21, 9:12, 14:4, 14:7).
"А ти ще отвърнеш: Какво порицава Той още? Кой, когато и да е, е противоречал на Неговите намерения? – О, човеко, наистина, кой си ти всъщност, за да даваш такъв отговор на бог? Картината няма да отговори на нарисувалия я: Защо ме направи така? – Няма ли грънчарят власт над глината за да направи от една и съща маса един съд за чест и друг за безчестие?" (Рьомер 9: 19-21).
На Бог се приписва силата да е в състояние без уговорки да спре напълно действията на сатаната и да ги ограничи, както ще се случи през следващия еон: "Той [един вестител на Бога] обузда дракона, прастарата змия (която е завръщането на сатаната) и го върза за 1000 години." (Предск. 20:1ff).
Така и разпъването на Христос било залегнало твърдо в плана Му, и никой не е бил в състояние да го предотврати: "Херодес, както и Пилат Понтийски [бяха събрани] с … народите на Израел за да изпълнят всичко, което твоята ръка и решенията ти бяха предопределили, че трябва да се случи." (Апол. 4:26-28)

[редактиране] Божиите качества трябва да се премислят наново.
За въпроса с теодицеята от характеристиките на Бог са решаващи (приетите) безкрайна доброта, всемогъщество, непредставимост и всемъдрост.

Безкрайната доброта на Бог става относителна. Някои теолози и философи – отчасти основавайки се на библейски сказания – защитават мнението, че Бог сами по себе си е много сложен и не е само добър. “Добрият” Бог представлява по този начин едно окастряне на библейския образ на Бог, при което, въпреки всичко, трябва да имаме доверие в този божествен аспект. Известни са разграниченията на Лутер (Luther ) и Шелинг (Schelling): Лутер разграничава едно от друго Deus absconditus (скрития Бог; ярост, закон) и Deus revelatus (разкрития Бог, любов, Евангелие); Шелинг разграничава между основание и съществуване, при което основанието е причината за Злото.

Библията разглежда Бог като произход на цялата действителност. Тъй като и Злото се схваща като реално, безкрайната доброта на Бог не се дефинира с това, че той е само добър, а с това, че той иска и твори единствено доброто. Тази относителна безкрайна доброта се показва в Библията често с това, че Бог бива наречен ГОСПОД, който в добротата си направлява и ръководи хората да живеят според заповедите му и както него да искат и да правят единствено добро. Тъй като Бог сам се релативира, човекът може да влезе в отношения с него. Това съответства очевидно на смисъла на първоначалното сътворение и не съществува едва от времето post lapsum. Грехът означава до голяма степен проблематизирането на това обстоятелство. Едно в още по-голяма степен амбивалентно представяне на Бога се среща например в хиндуизма, в старата египетска религия (египетската митология), в гръцката митология или в германската митология, където боговете не се разглеждат като абсолютно добронамерени и добри. Те обединяват в себе си качества на помагащи и носещи мир с разрушително-яростни и войнствени. В този смисъл едно амбивалентно представяне на Бог също представя Неговата абсолютна доброта като нещо относително. Божията справедливост се противопоставя на Неговата доброта. Аргументите са, че справедливостта на Бог изисква да не е в състояние да действа всякога в посока на максимално благополучие. Човешкото страдание се разглежда като “заслужено наказание” за човешки грешки и/или неизпълнение на Божиите заповеди и/или заради грях, тоест за разделянето на човека от Бога. На този аргумент може да се отвърне, че човешкото страдание често е несъразмерно с вината на пострадалия, че и невинни страдат, например кърмачета. Така не се решава проблема, а се преиначава само в смисъла на: „Съвместимо ли е учението за един всемогъщ и справедлив Бог с опита ни от един свят, изпълнен с несправедливости?“ В книгата на Хиоб при този въпрос на преден план се изтъква индивидуалната претенция на невинно страдащия да изпита реално божие присъствие.

Божията безкрайна доброта се разграничава от човешките представи за доброта. Божията безкрайна доброта не може да бъде обхваната от човешките представи, според тази аргументация. Човешкото понятие за доброта описва безкрайната доброта на Бога несъвършено и с грешки. Противоречието в проблема на теодицеята е просто последица от грешността на човешките понятия. Контрааргументи към това обяснение дава философът Нобрет Хьорстер (Norbert Hoerster): “Ако онази доброта, която вярващият в максимална степен приписва на Бог, не трябва да включва дори онази скромна форма на доброта, която може да се припише по логиката на един обикновен човек, тогава вярващият е формулирал убеждението си (че Бог е безкрайно добър, тоест че притежава максимум доброта) очевидно грешно. Една “доброта”, която няма връзка с онова, което ние разбираме в човешките отношения под това понятие, е празна дума.”


[редактиране] Божието всемогъщество се представя като относително

[редактиране] чрез приемане на свободата на човека.
По-нататъшни предпоставки за решение на въпроса се намират в предположението, че Бог е предоставил свобода и самостоятелна отговорност на човека в неговите действия.

Тъй като временния земен живот представлява много ценно, но не най-ценното благо, не трябва нито от Бог, нито от човека да се преследва с всички средства. Най-високата цел, съответно благо за човека според християнската вяра, е вечния живот, тоест максимално възможното единение с Бога. Ако е необходимо, заради това Бог може да приложи физическото страдание или да допусне моралното (не да го причини директно!). Тази идея получава в иносказанията на Берта Дудеш (Bertha Duddes) допълнителна, по-дълбока обосновка. Според тях човешката свободна воля е неизменен, даден от Бога атрибут, който създаденото същество трябва да използва по време на съществуването си като човек, за да се обърне съзнателно към своя Бог и Създател. Само правилното, неограничено волево решение за и към Бога и свързаното с това връщане в божия ред, гарантира истинско “чадо божие”, което не може да бъде създадено с волево действие от страна на Бог, тъй като този акт създава единствено “насочен” към божията промисъл индивид, който не би могъл другояче освен да мисли, да желае и да действа в съответствие с божията воля. По този начин от страна на Бог е допустимо, една голяма част от последствията на човешките действия или липса на действия да са на личната отговорност на човека и то с толкова повече отрицателен заряд, колкото по-дълго те съзнателно се движат извън божествения ред според християнските разбирания за активно прилагане на любовта и любовта към ближния.
Ако приемем, че Бог не може да попречи на страданието в полза на човешката свобода и съответно остава до голяма степен пасивен, то тогава се поставя въпроса за дистанцирането на Бог от страданията на този свят. Тук идва ред на една теория "passio continua", според която Бог не е дистанциран от земното страдание, а страда от несправедливостта на света – и то не само мислено-духовно, а и чрез самия себе си: преживяно и изстрадано чрез страданията Христови, върхът на посвещаването.

[редактиране] чрез предположението, че Бог се е оттеглил от хората, тъй като те го отхвърлят.
Основание за тази теза (представлявана напр. от В. Буш (W. Busch) е наблюдението, че в западния свят секуларизацията все повече напредва. Божиите заповеди не се спазват и на повечето хора даже са напълно непознати. Това е едно ясно “не” към Бог от страна на нехаещите. Но това не е “не” от страна на незнаещите. Бог респектира това очевидно окончателно решение и се отдръпва до голяма степен, но не напълно. Тъй като Бог знае, че човека се учи и в един духовно по-напреднал момент, възоснова на зряла оценка, че се нуждае от божията помощ, е в състояние да вземе друго решение, което може да съдържа задълбочени познания и разбиране.

Д. Бонхьофер (Dietrich Bonhoeffer) развива в едно от писмата си това виждане до крайната му степен: "... Пред и с Бог ние живеем без бог. Бог се оставя да бъде натирен на кръста от този свят, Бог е безсилен и слаб в света и само и единствено така той е при нас и ни помага."


[редактиране] чрез предположението, че сътворението “не е довършено”.
Теолози на Новия Завет като хайделбергския специалист Клаус Бергер (Klaus Berger) обръщат внимание на обстоятелството, че библията и съответно християнската вяра нямат за цел да дадат отговор на въпроса за произхода на Злото, а по-скоро да покажат, че Бог е спасението от него (злото). Не Бог е създал Злото, а Злото вече е съществувало, когато Бог е започнал да ръководи света. В Стария Завет на библията Бог създава света като едно царство на ред, измъкнато от противоречащия на живота хаос. Хаосът и силите, които заплашват хората и живота, съгласно тази теза, са отблъснати за момент, но силите на хаоса продължават да са тук и да са опасни, щом присъствието на Бог намалее. По този начин по принцип се подлага на съмнение всемогъществото на Бог, което не е познато в този си вид в библейското мислене, а по-скоро от влиянието на гръцкото мислене. Съгласно тази теза Бог е в положение да изгражда царството си в един зъл свят с едно несъвършено творение и Той не може да го направи с щракване на пръсти и за един момент (така понятието за всемогъщество е грешно). Всемогъществото, според тази теза, трябва да се разбира в смисъл, че в края на крайщата пророчеството за царството Божие и за съвършеното творение ще се изпълни и че Бог е по-могъщ от всички други сили в пространството и времето, но не че Бог причинява всичко навсякъде и по всяко време. Тайнството на времето се намира между “слабото творение” и изпълването на пророчеството. Бергер казва в един цитат: "Бог не е жесток, в това съм все по-убеден в моя живот на изучаващ Новия Завет. А всякога, когато се случи нещастие, това е собствена закономерност на това творение. Когато някой бяга пред колата и тя го прегази, не е жестокия Бог, а това са природните закони. Който по такъв начин игнорира червения светофар, на него не може да му се помогне. Чудеса за подобни поводи не са предвидени. Няма човешко право за чудеса. Смъртта е част от творението, защото то е слабо. Бог желае преодоляването на смъртта във всичките ù форми."


[редактиране] чрез позоваване на Христос на кръста
Чрез разпъването на Христос безсилието на Бог е станало ясно (Доротея Золе (Dorothee Sölle): "Бог няма други ръце освен нашите "). Същевременно в страданията се описва особената близост на Бог към човека. Бог излиза от себе си и се подлага на човешката жестокост, за да покаже перспектива, коята стига до вечността.


[редактиране] чрез теорията на дуализма
Злото се обяснява с паднали ангели, сатаната, демиурзи или чрез конкуриращи се световни принципи. Като пример за това може да послужи староперсийската религия, която изхожда от това, че света се владее от два еднакво силни пра-принципа: От една страна добрия, даващия, божествения принцип, от другата страна лошия, вземащия, противния на Бог принцип. По този начин представено, всемогъществото на Бог става относително, тъй като двата, неразривно свързани принципа, дават една дуалистична представа за Бог, съдържаща добро и зло. Други, също дуалистични представи за Бог, се намират в гностиката и в манихейството. Един атеистичен пример би бил инг-янг от китайската философия, който обяснява случващото се в света посредством дуалистични пра-принципи.


[редактиране] чрез независимостта на ангелите
В гностични писания произходът на Злото се описва чрез едно неприемливо за Бог поведение на някои от ангелите. Те видели Адам, който бил създаден по божие подобие, и му се присмели заради слабостта му. Тъй като Бог отритнал тези ангели те се превърнали в негови врагове. И тъй като не могат да надвият Бог, искат да разрушат божието творение чрез една изтощителна борба. Човекът може да се насочи към създателя си или да попадне във властта на тези ангели на самоунищожението. Божията премъдрост (всезнаене) става относителна. Гностиката разглежда човека като предвиден за съвършена връзка с Бог. Чрез греха по-нататъшното развитие на творението става несъвършено, поради което, връзката на човека с неговия Създател и произход е влошена. Човекът страда от това обстоятелство. Бог се обвива поради греха в мъгла, която дава на човека дистанцията и свободата през времето, което му е отредено, да живее в грях, ако той желае това. Божията премъдрост се превръща в предупредителна повеля на една абсолютна свещена справедливост, която не остава ограничена само до този свят.


[редактиране] Признава се както съществуването на Злото, така и добротата, всемогъществото и премъдростта на Бог.
Няма решение.

Според Карл Барт (Karl Barth) няма решение на проблема с теодицеята. Ние нямаме право да обвиняваме Бог. Ние можем единствено да говорим диалектически за парадокс (К. Барт: Злото е “невъзможната възможност”). По подобен начин се изказват и съвременни теолози като ръководителя на евангелистката църква във Вестфален Алфред Бус (Alfred Buß): „Честната теология признава, че на въпроса за смисъла на страданието няма отговор. Който въпреки всичко се опитва да го намери, сее единствено заблуди.“ (в есето на Карстен Хуун (Karsten Huhn): Как може Бог да допуска това?) Почти 2000 години преди това има подобни формулиравки в мъдростите на бащите, в част от мишната – основен труд на еврейската етика: Равинът Янай казва: “Не ни е писано да разберем, защо богохулниците живеят в охолство, а справедливите в страдание.” (глава IV, стих 19)

В метафизиката разсъдъкът достига границите си (Кант (Kant).

Ние сме твърде ограничени за да спекулираме метафизично. Тук разсъдъкът достига границите си (Е. KANT, 1791: Über das Mißlingen aller philosophischen Versuche in der Theodizee (За провала на всички философски опити в теодицеята). Привлечения за намиране на вярното решение материал и развитите от него теологично/философски мисловни модели са недостатъччни. Теологично признати значими предания като християнската библия, съгласно тази теза, не могат да претендират да са абсолютно пълни и без противоречия. Теологично/философското познание, което може да бъде почерпено единствено от тези източници, е недостатъчно за да се изгради достатъчно убедителна картина за мотивите, плановете и целите на един пределно съвършен Бог, комуто се приписват във висша степен любов, мъдрост и сила. (Възможно разширение на източниците, виж: мистика, нови пророчества.)

Указание за съпричастието на Бог.

„Бог е при страдащия. Бог не ни измъква отведнъж от страданието, но когато страдаме и сме сразени, той е съпричастен с нас.“ (Маргот Кесман (Margot Käßmann) Безусловна вяра в Бог вместо търсене на рационални решения (Кюнг (Küng). Чрез страдание човек трябва да постигне живота. Защо това е така, защо това е добро и смислено за човека, защо без страдание не е по-добре, това всичко никой разсъдък не може да проумее. Но това може да бъде прието за смислено още в настоящето с доверие в страданието, смъртта и новия живот на Христос, с увереност в надеждата за едно откровение за сетивата в края (на живота) (Н. KÜNG, 2003: Christ sein (Да бъдеш християнин). Безусловно и безкрайно доверие в Бог, въпреки неспособността да се реши загадката на страданието и на злото, за това пледира Кюнг с обещанието, че там страдащият, съмняващият се, отчаяният човек намира последна опора; по този начин не може да се “обясни” страданието, но може да се издържи. Така Кюнг измества акцента на проблема с теодицеята: Настрани от проблема за логическото противоречие между две твърдения към въпроса за качеството на отношението на вярващия човек към неговия бог и към въпроса, какво въздействие може да има това доверие към Бога в живота на един човек, особено върху живота на един страдащ човек. Промяна на въпроса. Петер Хаане (Peter Hahne) обръща внимание на факта, че въпросът Защо? (... Бог е допуснал това) не ни помага да вървим напред. Ако от въпроса защо? направим въпроса За какво?, би могло да има отговори на въпроса за индивидуалното страдание.

Въпросът за теодицеята се отхвърля като богохулен.

Някои вярващи заявяват, че човек няма право да поставя въпроса с теодицеята. Теологът Ханс Кюнг говори за самонадеяност да искаме като неутрален и едва ли не невинен цензор да обявяваме присъдата си за Бог и света. Други, измежду тях и вярващи, отговарят, че при въпроса за теодицеята не става въпрос да си съставяме преценка за Бог, а да си съставим преценка за вярата: преценка за това, дали въпреки проблема с теодицеята е оправдана вярата в един всемогъщ и добър бог.


[редактиране] Отрича се съществуването на какъвто и да е бог
Изводи на атеистите и агностиците.

Атеистичният извод от, както се е мислело, провалената теодицея, печели поддръжници в края на 18. век. Когато след земетресението в Лисабон 1755 оптимистичното Лайбницово решение на теодицеята загубило за мнозина достоверността си, съвсем малка крачка било, вместо божията доброта да се отрече и съществуването на Бога. Одо Маркварт (Odo Marquard): "[След 1755] било очевидно да се мисли: Теодицеята не се решава там, където – както при Лайбниц – Бог бива оправдан според съзидателния принцип ‘целта оправдава средствата’, а едва там, където Бог бива освободен от изискванията на този принцип. Където този принцип остава в сила като принцип на съзиданието, трябва да има следното следствие: Бог трябва – в полза на добротата си – да бъде освободен от ролята си на Създател, трябва да му е позволено, даже да му се намекне – като спасение на неговата доброта – собственото му несъществуване. ... Чрез този атеизъм ad maiorem Dei gloriam човекът става наследник на функциите на Бог: не само на неговата функция като създател, а даже и в това … в неговата функция на обвинител на теодицеята." Така теодицеята стига до историческата философия през втората половина на 18. век. На божията доброта, всемъдрост и всемогъщество продължава да се държи. За спасение на трите класически характеристики, обаче се отрича съществуването (на така дефинирания) бог. Много атеисти и агностици заключават от проблема на теодицеята, че трябва да се отрече съществуването на някакъв всемогъщ, безкрайно добър и премъдър бог, както го познават много религии (Виж също “бръснача на Окам” или "Най-простата теория е най-добрата ").

Будизъм. В будизма също се съдържа атеистично предложение за решение на теодицеята. Буда, съответно Сидхарта Гаутама, формулира тезата, че страданието е резултат от жаждата за живот на човека, от неговото трескаво вкопчване в живота с неговите материални блага. Ако човек се откаже от опити за обяснение на божественото и на света и ако се откаже от неограничената си жажда за живот, то той ще постигне свещеното безгрижие, което ще го направи напълно независим и ще го остави да живее без страдание. Следователно будизмът предлага едно атеистично решение на проблема с теодицеята.


[редактиране] Принцип: Бог не се намесва в света.
Една прагматична изходна позиция за решение на проблема е да се постулира, че Бог е създал света с потенциал за развитие и не се намесва повече в него (деизъм). Тъй като това би пречело на потенциала на света и на свободната воля на човека. Една намеса на Бог за предотвратяване на страданието, ще деградира света до негова лаборатория и нас до лабораторни мишки, и в крайна сметка ще донесе повече вреда отколкото полза. Този принцип обаче противоречи на сказанията на много религии (Библията на християнството, Тората и Талмуда на юдейството, Корана на исляма и други), които без изключение говорят за намеса на техните богове и след сътворението.


[редактиране] Проблемът на теодицеята като проблем на спасението на душата.
Когато вярващи биват повалени от тежко страдание, могат да възникнат въпроси, с които те се обръщат към техните свещеници. Въпросът за личната вина: „Защо аз трябва да страдам така? Толкова ли тежко съм прегрешил, че така тежко да съм наказан?“, питат някои вярващи.

Свещеникът може да отговори, че не всяко страдание може да се обясни като наказание за особени грехове. В книгата Хиоб се разказва за един религиозен човек, който въпреки това е сполетян от тежко нещастие. Един християнски свещеник може да се обърне към евангелие от Йоан, където Исус казва за един сляпороден: „Нито той, нито родителите му са съгрешили ...“ (Йоан 9, 3) Съмнения във вярата.

Тежкото страдание може да предизвика у досега вярващите въпроси като:„Наистина ли Бог е добър? Справедлив ли е? Всемогъщ ли е? Има ли го изобщо?“

Като отговор свещеникът може да посочи някой от по-горните тези за решение на проблема. Или да посочи “няма решение”, каквато теза се застъпва днес от Карл Барт и други съвременни теолози.

» Никът Anelia 2007-06-02 22:57
ти е друг, забелязах те!
Освен това истинският изчезна някъде!
 
 
стр.:  1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

Със съдействието на:

Спонсор

Медийни партньори

Радио Веселина
Радио Витоша
Радио Атлантик

Една продукция на

Една продукция на
 
web design: eDesign web design: www.edesign.bg

Copyright © 2007 www.bigbrother.bg.