| » Qnuari |
perperikon |
2007-03-27 09:18 |
Да възстановим поетичната тема. Хубавите нещта не бива да бъдат забравяни!
Подпетих Любовта
като стара обувка
на тавана
(не помня )
май че там я затрих
и забравих за нея
за теб
и за танците
и измислих си други
по безцветни мечти
две три цели –
такива съвсем постижими
в близък план
и дори в грандиозен мащаб
купих няколко хиляди чифта обувки
все такива
с които
ти би се гордял
и изтънчени
с ток
с остър връх
и изящност
делови
и модерни
(страшно хоби ,нали )
но улавям се вечер
как ми липсва
до болка
Любовта с най охлузените си пети.
© Ем
|
| » ! |
perperikon |
2007-03-27 09:19 |
| Да възстановим поетичната тема. Хубавите неЩа не бива да бъдат забравяни |
| » perperikon |
BigFan |
2007-03-27 09:46 |
Ще, ще, приятелю!
Но ако си забелязал, януарците обичат да си поспиват, защото са нощни птици:) Засега ние с теб ще поддържаме огъня. |
| » :))) |
perperikon |
2007-03-27 09:50 |
| БигФен! |
| » :))) |
BigFan |
2007-03-27 09:52 |
И тоя ден за мен е ден последен.
О, вторник, аз съм в стръмния ти скок.
И в твоя гребен, в твоя жест победен -
аз виждам как изграждаш своя кок.
Не гледаш ти към мен, но ти ме виждаш.
Ти се усмихваш - не, не искам аз,
но ти във своя поглед ме зазиждаш
до корена - от плач - на своя глас.
Не искам, а се вслушвам в твоя нисък
и глас, и тембър... Не разбирам как,
но в техния регистър съм - от писък
до шепот - удивителния знак.
Свободен (да съм кротък и полезен).
Но седем е, час нежен (аз съм прав).
Час утринен - на десния му глезен
съзирам твоя остър автограф...
И тръгвам. Пак съм в първия "Икарус".
Към друг, по-мощен глас и в тоя глас
аз изведнъж се осезавам с ярост -
забравям те с възторг, - но жив съм аз,
и спомням изведнъж... Не обяснявам.
Но как бих обяснил, че съм готов?
Че съм ви равен?... Аз се появявам.
По-кратък от възможност за любов
се появявам аз... Сред вас - обречен
на своя глас, до ужас уязвим,
на тоя час (аз вярвам), той е вечен.
Един - дъждовен - и несъкрушим.
Но вярвям в туй, което обещавам,
и със възторг забравям аз след миг.
Аз падам - наранявам и прошавам,-
опитомявам своя дълъг вик.
И своя - срещу вас изправен - поглед...
(О, тоя час със блясък на Мискет.)
Но изведнъж - над мен с отвесен полет
съзирам твоя снежен силует.
И тоя ден за мен бе ден последен.
Бях верен аз на стръмния му скок.
Заввръщам се - ти казваш, че съм бледен.
Ах, ти взривяваш своя златен кок.
Христо Фотев |
| » up! |
perperikon |
2007-03-27 10:29 |
| |
| » Моя любим Шекспир! |
fate |
2007-03-27 10:29 |
О, как те лъжех, като писах там:
"Не мога да обичам аз по-жарко."
Но не допусках аз, че този плам
е можел да гори от туй по-ярко.
Но като имах времето предвид,
разколебало клетви и стремления,
изменящо закони, в чийто щит
се притъпяват твърдите решения,
уверен само в днешния си ден,
недоверчив към всеки по-далечен,
затуй те лъгах "Тоя порив в мен,
нима той може да е по-сърдечен?"
За възрастен аз взех едно дете,
а любовта е детство: ще расте.
|
| » Вълшебница |
BigFan |
2007-03-27 15:39 |
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! - пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; - аз те гледам; - век измина...
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество...
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.
Пейо Яворов
|
| » БигФен, |
perperikon |
2007-03-27 15:43 |
| нещо ги няма януарците... Да не са се изнесли в някое не толкова комерсиализирано и пренаселено място? Признавам, че не ми е по силите да поддържам тази тема така, както биха го направили те... |
| » стихче за Десислава |
nasko_viP |
2007-03-27 15:43 |
оо Десислава
по теб кмета си обаъна ръкава
той обашта да купи държава ,
даже и островче
чекай че се убърках и ми падна едно копче :))
айде стига за днес |
| » . |
Jack |
2007-03-27 15:48 |
Ако трева си - аз ще бъда дъжд.
Ако си песен - лира съм омайна.
Потрепвай в мойте струни неведнъж.
Обичай ме, обичай ме безкрайно!
Животът само нека има край,
но в него любовта да бъде трайна
и да е нещо повече от рай.
Румен Ченков
perperikon, поздрави за "пренасянето" на Януари и тук ;)) |
| » перперикон |
BigFan |
2007-03-27 15:49 |
| Важното е да дръпваме темичката нагоре, поне от време на време. Давам им още максимум час-два и ела да гледаш. Всички ще бъдат на линия през нощта. /Поне се надявам:)/ |
| » Ах, ето |
BigFan |
2007-03-27 15:51 |
| Анчо вече е тук :)) |
| » |
K_A |
2007-03-27 15:53 |
| много рано започнахте с поезиите. Обикновено това става към края на дадено шоу, когато вече другите теми са се изчерпили. |
| » :) |
Jack |
2007-03-27 16:09 |
BigFan :))))
Виждам и Харемът и Сладкарницата са възстановени....хубаво е в тая "лудница" да се чувстваш като у дома :)) |
| » Jack |
nasko_viP |
2007-03-27 16:12 |
| и така се чувствам ,като удома :)) както е казал народа ... чекай че забурих що требеше да кажа :)) |
| » Jack |
BigFan |
2007-03-27 16:17 |
Само пребоядисахме стаите, иначе всичко си е по старому :)
Желая ти хубаво пролетно настроение! |
| » :) |
Jack |
2007-03-27 16:21 |
BigFan, тъмните цветове повече ми допадаха, но и на цикламено ще свикваме, какво да правим :)
П.П. Ако някой от вас има запис на снощният ВИП, ще съм му много благодарен да го сподели с мен, понеже още не съм го изнамерил ;) |
| » За Наско бозаджията! |
Muff_Potter |
2007-03-27 16:38 |
Черната котка
Две години слугува в града Начо, докато изучи бозаджийският занаят, и щом го изучи, дойде си в село, ама сиромах човек, с две голи ръце какво може да залови. Няма дюкян, няма каца, нито казан, ни зърно, просо. Въртя, сука, па взе, че се ожени за Куца Деша Чокина. Кой ти гледа Деша и куцотията и, но всред селото си живеят, имат голям двор с чешма и розоварницата му е до пътя.
Отряза дядо му парче от двора, прегради му част от розоварницата за дюкян, снабди го с казан, притегна му една стара каца, че като се развъртя наш Начо, за две недели приготви бозата, измайстори шекерени петлета, смля Деша ока ръж за кафе и търговията тръгна.
Събра той младежите, нали е въздържател, дойде и даскал Петко, че и попадията почна да се отбива даже. Даскалът донесе в един газен сандък и читалищната библиотека даже и я сложиха на полицата. Библиотека, библиотека, ама я посегне някой да прочете нещо, я не, а за карти и за табла всички питат. Примоли се Начо на Хаджи Донча да му даде старите изпокъсани карти и той се съгласи срещу една дълбока пахарка боза, но като ги разгледа Начо, оказа се, че няма ни купа поп, ни спатия десятка, нито пък черна мома, а девятки, девятки колкото щеш. Отиде при Джонка Бонин тогава и му рече:
- Джонко, роднина сме, учил си тоя занаят, иде ти отръки, изпиши ми върху тия деветки един поп купа, една черна мома и една десятка спатия.
- Дадено, казва, дадено, но ще има ли едно кило боза?
- Ще има, ще има, и едно петле отгоре ще има даже.
Седна им Джонко и нали му приляга на купата девятка, извъргаля набързо, цял-целеничек поп Еня, тури на спатията девятка още едно кръстче да стане на десятка, изписа и една от черна по-черна мома и готово. Табла намери на вехто в града. Тя пък нямаше три пула, но отрязаха на две макари краищата и въпросът се разреши. Стана Начо дюкянджия, значи, развъртя една търговия за чудо и приказ. Особено в празничен ден по един джеб дребни пари събираше. Бозицата му беше редичка, понякога я прегаряше и миришеше на опърлен калцун, ама инак беше резлива и навлизаше в корема неусетно.
Ех, срещу Великден, да речем, или пък срещу Голяма Богородица Дешо ще вземе да стопли вода в казаня, ще нахвърля в него черги, козяци, навои, пелени и тем подобни, за да ги изпари, но това са домашни работи и не им се меся. Като го оплакне, след това може само умрели бълхи да останат на дъното, иначе нищо му няма.
Чевръст беше Начо и мераклия. През пролетта направи отпред пейка, пося две лози, а над вратата окачи кафез с алтън-славейче вътре и като се разчурулика онова ми ти пиле, като закърши глас, боза да ти се не пие, шекерено петле ще си купиш, ще си го смучеш сладко-сладко и няма да отминеш дюкяна му.
Майстореше червени петлета Начо, шарени пръчки, шекерени, сусамлийки се научи да прави и бозата се лееше като из ведро, дето има една дума, ама когато черна котка път ти мине, и иди се оправяй.
Един ден тъкмо отделяше просо на една черга, отдолу откъм черквата се зададе, натоварен с букова греда, Тинко Кьосето. Прекрачи дола, спря пред дюкяна, свлече гредата, опря я на стената и като си бършеше челото с ръкава, изписука на тънко:
- Нацка, я дай една полвиница, че ми залепна езикът от тая сурова букачка.
Дюкянът беше празен. Само даскал Петко четеше вестник до прозореца. Отметна Начо парцалената черга, с която покриваше кацата, надигна се на пръсти, гребна с каната, напълни му тенекиената полвиница и му я подаде. Тинко избърса с длан голямата си уста, дигна я, смука, смука и я нацеди в корема си наведнъж. След това изви врат към даскал Петка и се ухили самодоволно. Даскалът го загледа, загледа, стана и рече:
- А, а бе, Тинко, ти сякаш имаш мустаци вече, а?
Тинко посегна да се обърше, но даскалът го хвана за ръцете:
- Мустаци, хей! Същински мустаци. Нако, я ела виж бе!
Дойде и Начо. Гледат и двамата - наистина мустаци. Чернички едни, тънички и бозица по тях, да ти е драго просто. Кога ги побутна, те полепнаха по пръстите му...
Проклето нещо е туй черната котка, за пакост родено. Път да ти мине, кола ще строшиш, умряло да прескочи, на вампир ще се превърне. Та и Начовата пущина да вземе един ден да стъпи на кацата и оттам се засилила да се метне на полицата, дето имало бучка сирене. Хубаво, ама не могла да се задържи и ха назад, и се цамбурнала направо в кацата с бозата. Неделя ли се минало оттогава, две ли, откак се удавила, не ми е известно, но от нея бяха космите, дето украсиха горната устна на Тинка Кьосето.
Разфука се Тинко, развика се, разнесе се из селото, спря търговията на Начо, че и досега. Пъшка Начо, вайка се, наби и жена си даже, но не върви и не върви. Взе на дяда си евзалийката даже и види ли котка, ако ще да е на сто крачки от дюкяна, ще я наръси със сачми по гърба, ама пак не върви. Вкисна се бозата, почнаха да се топят червените петлета, даскал Петко си прибра сандъка с библиотеката, а алтън-славейчето, горкото, урочаса ли, гърло ли го заболя, млъкна оттогава и повече не му се чу гласът.
Чудомир
|
| » Аз не посмях да го направя.Благодаря ти Перперик |
nefertiti2 |
2007-03-27 17:42 |
На какво се учудвам, не зная -
нищо повече от смъртта.
Ще ухая с липите в безкрая,
ще се качвам, ще слизам с дъжда.
Ще се качвам, ще слизам с дъжда,
ще обличам и храня дървото.
Нищо повече от смъртта.
Нищо повече от живота.
***Добромир Тонев |
| » * |
nefertiti2 |
2007-03-27 17:49 |
Давид Овадия
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.
Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.
Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.
|
