Анкета

Коя е най-изненадващата двойка съквартиранти във VIP Brother 2?

Архив

Архив
Opet

» Форум Шоуто Qnuari

Нов Отговор
стр.:  1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
тема автор дата
» Хайку новини Muff_Potter 2007-03-28 16:47
На Унг Фу- мерси!
А и перверзни филми,
еротика в Ла Тоя...
» Хайку новини Muff_Potter 2007-03-28 16:59
Венета хваща
Китаеца на тясно
горещо става....
» Чае!!! nefertiti2 2007-03-28 16:59
Здравей,и ние се радваме да те прочетем,хаха...
А нещо за момите донесе ли,шоколадче,пастички..
Да се почерпим всички тук,те и момците ни
имат нужда от сладко,я ги попитай.
» Нефиии, как си, мила! chae_shukarie 2007-03-28 17:05
Сладичко още не ни е необходимо в големи количества, само ей тъй, да дадем храна на мозъка... :)))
Иначе съм поръчал по едно парче торта "Принцес" - лека и приятна, върви с кафенце и минерална водичка...:)))
Де отлетяха другите моми, Кенди и стана навик да потъва, тук видях един непознат ник в темата, що не се представят на обществото, че назе вече си ни знаят - шеметите от Януари! :))
» Persi nefertiti2 2007-03-28 17:06
Търсих въпросната песен на Хосе Луис,
но нищо не става.Чух други негови песни обаче.
И по какъв случай се изучав в курсовете по испански.
» Нема новини... Muff_Potter 2007-03-28 17:10
Пролетта доде
и сливата на дворо
отново цъфна....
» Чае!!! nefertiti2 2007-03-28 17:11
Ако питаш Насето няма да откаже пастички,
той и сладкарничка е отворил.
Ти посети ли я,да знаеш какви пръжки с шоколад имааа...
И Мъффич ще се влючи,той сега нали пише хайку,
ще му е нужно малко сладичко.
Хайде,пък по-късно минаваме на тънки мезета и
хубаво вино,както ти обичаш.
» ! Muff_Potter 2007-03-28 17:16
В чиния златна
сервиран крем сметанов
обичам сладко!
» luna, chae_shukarie 2007-03-28 17:16
Добре дошла в Януари! Стиховете са толкова емоционални, твои ли са или на...Рата?...Не съм познавач, но ми харесаха -много - и минапомниха за нашите две поетеси, които ужасно ни липсват вече...
» Чае nefertiti2 2007-03-28 17:36
Ти си прочел темата ли!!
Да прекрасни стихове и аз се радвам много.
Клко пъти казах че има скрити таланти тук.
Никоветв нямат значение,какви хубави неща са ни написали.
По-късно може би ще се опознаем.
Те поетичните души са малко свнливи,нали знаеш Чае.
Мъффич,как върви Хайкуту!
» Те един шидьовар: Muff_Potter 2007-03-28 17:40
Старо блато.
Жаба скача
във водата. Плясък.

От некой си Гений. Не, името му не е Гений , а Башо. Е те това вече и консистенцията на поезията... , не май беше есенцията, нема значение, сештате се!
» Сетих се! Muff_Potter 2007-03-28 18:02
Не е кванти-станцията, не е квитанцията, не е консисенцията, и есенцията не е , а .... КВИНТЕСЕНЦИЯТА на поезията!
» За Наско вип-а nefertiti2 2007-03-28 18:03
ПРЕМЪРЦУК





Всяко село има даскал, поп и кмет -

служби като захар, служби като мед!



Тежък е животът на селските хора -

работа по къра, работа на двора.



Само тези трима в село се разхождат,

тежък труд не знаят, булките онождат.



В село ако има булчица красива,

пък макар да не е никак шаврътлива,



те ще я задирят и не я оставят,

докогато нещо лошо не направят.



Имало в селото булчица Марулка,

кръшна и засмяна, над булките булка.



Като ясен месец тя била красива,

а като звездица - нежна и свенлива.



Даскалът и попът, дето да я срещнат,

нещо неприлично все ще й подметнат –



нещо за очите, нещо за краката,

нещо за гърдите или за бедрата.



Ала всички други надминавал попа,

по мерак от нея нещо да докопа.



След една обида, като се прибрала,

тя не издържала и се разридала.



Клепките червени мъж й забелязал,

нежно я погалил и с усмивка казал:



- Ти днес си ревала? Кажи и на мене

за какво, та двама да си поревеме!



- Аз на теб си мислех нищо да не кажа,

но, като ме питаш, всичко ще разкажа.



Даскалът и кметът вечно ме задяват!

Повод ли съм дала, та да се надяват?!



И те пак се траят, но на дяда попа,

кой какво да казва - дъската му хлопа!



Аз търпях, но днеска май ми стана доста -

всички ли са луди или аз съм проста?



Няма честни хора, няма свестни нрави -

всеки мисли само как да те оправи!



Та ми стана тъжно. Кат съм се прибрала,

може би от глупост, съм си поревала!



Момъкът й казал: - Нали има брашно?

В туй, че те задяват, няма нищо страшно!



Колкото на влюбени да се преструват,

като ги отблъснеш, те ще си мируват.



Ала тия трима вече прекаляват -

знай, че не със тебе само се задяват.



Ти, ако си смела, ако си умела,

искам да ги гътнем лекичко в котела!



Може би, когато здраво се опарят,

те до чужда булка няма да припарят!



Ден ли, два ли, или седмица минала,

булката по пътя както си вървяла,



даскалът внезапно пред нея застанал,

и веднага свойта приказка подхванал:



- Миличко, да знаеш колко ми се иска!..

- Може и да стане!..Само да ти стиска!..



Тази вечер в десет!.. Моят мъж замина!..

Но при мен да влезеш трябва през комина!..



Даскалът, очаквал да го наругаят,

" Ех, жени! - си казал. - Как да се познаят!



Вчера беше лоша, зла като годзила,

а пък днеска - сякаш, че се е сменила!



Вярно, много вярно за мъжа се казва:

и да му отказват, да не се отказва!"



Тъкмо с даскалчето тя се разделила,

ето го и попът идва с патрахила!



Тъкмо тя на попа обещала среща,

ето го и кметът, че върви насреща!



Тримата по своя път си продължили,

ала всеки весел, вътрешно се хили.



И едно и също всеки си спомина:

"Тази вечер в десет!.. В десет - през комина!"



Вечерта изгряла, грейнала луната -

тримата кръстосват покрай махалата.



Колкото по-близо наближава десет,

и те се сближават, вече ще се смесят.



Няма как - накрая всичко са разбрали.

- Затова ли идваш? - И ти затова ли?



- Тя се е видяла!..Те се притаяват,

и започват тихо да се съвещават:



- Първо даскалчето да си вземе пая!

Даскалът ще свърши бързо като заек!



Аз, след него, мисля и кметът да влезе.

Ще се позабави, но пак - ще излезе.



И накрая аз, че моето коване

е като дълбоко, биволско оране!



Аз съм се подготвил здраво по въпроса -

тук, под това расо, една стълба нося,



от въжета нови, тънки, ала здрави -

въжената стълба зная как се прави.



Но ако по стълба във комина слезем,

на изкачването трудно ще излезем –



след като сме били с булката в кревата,

ще ни се огъват, меки, колената.



Та, да се катерим да не се налага,

връзване през кръста тука се предлага!



Който се насити долу на наслади,

ще извика "Мърцук!" - и ще се извади!



- Попе, а какво е думата "мърцук"?

- "Мърцук" означава, че ти е до тук –



дето се събира гърлото с главата.

"Мърцук" означава чувство на отврата –



както е със гостба, дето сме желали,

ако после дълго нея все сме яли.



Мърцук-ът ще значи, че си се наситил -

че си любил, любил, та си се преситил!



Даскалът завързал пръв въже през кръста,

и след миг в комина метнал се чевръсто.



Искал при Марулка бързо да се втурне,

радостен, че първи той ще я прегърне.



Първата плесница така изтрещяла,

че и над комина горе изплющала.



- Ех, даскалче! Браво! Туй е то целувка!

Сякаш не целува, ами каша плюска! –



тъй възкликнал попът. Кметът се облизал,

на дланта си плюнал и перчем зализал.



Даскалът не знаел какво да направи -

било твърде тъмно, за да се оправи.



Докато си спомни къде се намира,

дето има дума, той "опрал пешкира".



Но, като получил няколко ритника,

всичко си припомнил и "Мърцук!" извикал.



Докато го теглят другите нагоре,

трескаво си мислел: "Какво да говоря?!"



Зер, ако едничък само той се мине,

после от майтапи трябва да загине!



Затова им казал: - Аз не се оплаквам,

въпреки, че нещо друго бях очаквал!..



След това за кръста се завързал кмета,

и поел към свойта изгора напета:



- Тук ли си, Марулче, чернооко булче?

Тук ли си, шушулче?

Но внезапно чул, че



мъжки глас му казва: ” - Да, ела при мене!”

И последвал удар по кметското теме.



А след него още удари - с пестници,

с юмруци корави и силни ритници.



Но не чувствал болка, а си мислел кмета:

как ли беше тази думичка проклета?!



Дали беше "мравка"? Или нещо друго?

Име на животно? Или на влечуго?



Но, при един следващ удар по главата,

изведнъж му светнало пред сетивата.



Той извикал "Мър-цвък!" със такава радост,

сякаш е изпитал непомерна сладост!



Попът си помислил: - Кметът се изпразни!

Колко са приятни мирските съблазни!



Хванали въжето с даскала двамина,

и, след малко, кметът кацнал на комина.



- Ах, даскалче мръсно, аз ще те оправя!

Твоето коварство няма да забравя!



И по твоя задник ще играе сопа!

Ала първо трябва да измамим попа! –



Тъй си мислел кметът, тръгвайки нагоре,

и, като пристигнал, бързо заговорил:



- Беше нещо страшно и неизразимо!

С нищо досегашно то не е сравнимо!



- Гледам и лицето ти се променило -

вярвам, че голямо чукане е било!



Ама аз, момчета, без да ви обиждам,

като любовчии никак не ви виждам.



Толкоз кратко време - то е подигравка!

То на поп не стига само за загрявка!



Малко сте живели вие, та едва ли

знаете какво е поп да се разпали!



Аз, момчета, знайте, съм табиетлия.

И аз бързо мога! Но не съм от тия.



Долу аз ще правя разни мурафети.

Вие тука стойте - тя, луната, свети.



Или пък, случайно за да не заспите,

бройте по небето колко са звездите.



Аз и да извикам "мърцук", вие знайте,

че така си викам. Затова нехайте.



После бавно, бааавничко ме изтеглете.

Да не си протриете от зор ръцете!



Даскалът и кметът с всички сили стискат,

да не би да прихнат и да се изкискат.



И, от страх случайно да не се изпуснат,

бързат през комина отчето да спуснат.



Момъкът отдолу чакал го, когато

вижда нещо страшно - черно и космато.



Още миг и щял да търти през вратата,

но, върху лицето, различил брадата.



- Туй космато нещо трябва да е попа?

А пък аз, от ужас, щях да хвърля топа!



И забил юмрука в попската муцуна.

- Дали ме удари или ме целуна? –



си помислил попът, ала страшна хала,

във комина толкоз зле го развъртяла,



че не знаел де е горе, ляво, дясно -

той усещал само, че е много тясно



и че във стените блъска си главата,

и че нещо зверски му скубе брадата.



Най-подир се сетил попът, че го бият,

и започнал " Мърцууук!" - като вълк да вие.



А ония горе - те от смях се вият!

Всеки миг ще паднат, та ще се пребият!



- Даскале бе, мърцук! Мърцук-те бе, кмете!

Вие сте решили да ме погребете!



Ох, при чужда булка ако се затрия,

жив ще ме оскубе баба попадия!



Тая моя похот! Ах, да е проклета!

Пре-мърцук ви казвам! Пре-мърцук, братлета!



А ония горе двамата се хилят,

от възторг се пляскат и от радост цвилят!



Най-накрая все пак са се съжалили –

грабнали въжето и, със всички сили,



с няколко захвата го извлекли горе.

Искали да видят как ще заговори.



Но той мълком слязъл, и поел по пътя,

съкрушен, разнищен, грешен и разпътен.



Колко сме нещастни! Но прости ни, боже,

като на земята без любов не може!





» Нефи, Muff_Potter 2007-03-28 18:06
това го имаше у старио форум. Ништо де, айде да си го препомниме.
» Чае, luna 2007-03-28 18:14
Исках да видя дали ще ме познаете. Ти се сети, Рата е, но с нов ник. Нямам много време за участие във форума, но когато мога ще го правя с удоволствие.
» за persona K_A 2007-03-28 18:20
А може би така:


Предпочитам да бъда пътник
вместо да бъда път.
Да бъда свободен вместо роб.
да бъда целувка вместо кинжал.
Предпочитам поле с влажни треви
пред бойно поле с мирис на самота.

Предпочитам светлината на Слънцето
пред чернотата на един поглед.
Предпочитам усмивка бяла пред болката.

Предпочитам да съм мечтател,
вместо да съм убиец на мечти,
Предпочитам да летя,
вместо да бъда ловец.

Предпочитам един полет бял на гълъби.
Сянка и светлина, земя и море.
Харесва ми думата свобода.

Предпочитам да внушавам страх,
вместо да съм уплашен,
да бъда дъжд, а не лято
Да бъда поле, а не град.

Предпочитам да бъда нощ със светла луна
вместо нощ тъмна, която убива тревогата.
» Изток - Запад ІІІта част Muff_Potter 2007-03-28 18:22
Не може да се каже, че Изток обича децата си повече от Запад. И въпреки това източните деца остават много по-дълго в семейното гнездо от западните. Затова на Изток се остава по-дълго млад. В момента когато западният петдесетгодишник се оттегля от бизнеса в спокойствието на своето ранчо, неговият връстник на Изток минава все още за млад, перспективен човек, на когото за съжаление му пречат по-възрастните!

В един източен и в един западен град, в един и същи ден се родили малкият Изток и малкият Запад. Против едни и същи болести ги ваксинирали, но работа не си намерили в един и същи ден.
Докато малкият Изток ритал топка, бащата на малкия Запад му намерил работа – да бъде вестникарче. На дванадесет години спечелил първите си пари.

“На Запад на твоите години вече сами печелят!”, викал из къщи бащата на Изток. “Остави детето да се наспи… - защитавала го мама Изток. Ако не сме могли ние, нека поне той…”
И докато караха малкия Изток да свири на пиано (за което очевидно нямаше слух), да учи марксизъм, цигулка, упражнения за масовки и мъртви езици, малкият Запад след училище разнасяше кафе из магазините в квартала. На осемнадесет години имаше солидни спестявания и добри делови връзки.
Когато малкият Изток влезе в университета, малкия Запад вече напусна бащината си къща и взе апартамент под наем. И докато малкият Изток мрънкаше за джобни пари, малкият Запад даваше на семейството си пари на заем, които прилежно му бяха връщани.

Малкият Изток дълго и безгрижно следваше обществени науки.
Малкият Запад прекъсна образованието си. Той нямаше време за прекалено дълго следване. Ако са му необходими зидари, ще внесе готови от Югославия. Ако му потрябват архитекти – ще плати за най-добрите, вече завършили, пак от Югославия. Ако му потрябват пари, ще вземе от лихвите, естествено от Югославия.

Малкият Изток все още пита майка си: “Старо, какво има за обяд?”
Малкият Запад се пресели в съвсем друг град и веднъж в годината честити на роднините си за празниците.

Накрая малкият Изток някак си завърши университета, мина преза казармата и се ожени, за да живее в едната от двете стаи. Баща му ходи къде ли не да му търси работа, докато той редовно участва в дискусиите за безработицата на младата генерация. Между другото той вече е на двадесет и седем години и в живота си не е спечелил нито един динар! Той и жена му (която все още следва) живеят от това, което им дадат родителите. Майката все още готви и кара сина си на средна възраст да се облече по-топло, защото навън духа. Бащата дава поредица от полезни съвети. Майката все още не може да заспи, докато детето и не се прибере в къщи. Малкият Изток живее така, сякаш е в целодневна детска градина. Малкият Запад който вече е голям, е завел децата да видят дядо си в другия край на страната.
Малкият Изток най-сетне е получил разрешение да остъкли терасата и така да разшири хола.
Старият Запад умира сам в старчески дом. С това е платил самостоятелността на малкия Запад. Очите му затваря дежурната болногледачка. Малкият Запад наследява спестяванията и застраховката му.
Стария Изток все още седи на мястото си, начело на масата и на него първо му сипват в чинията. Продължава да дава цяла поредица от полезни съвети. Един ден малкият Изток ще седне на неговото място. Няма да наследи нищо, освен навика да дава безсмислени съвети.
» е, K_A 2007-03-28 18:46
рекох да помогна, щото някои знаци не се четяха, макар да допусках, че може би вече си го превела.
» * nefertiti2 2007-03-28 18:59
Temeroso-страхлив,боязлив
Temido-страх
Miedo-страх
Campo-стадион,поле
» нефи persona 2007-03-28 19:06
АК е направила леко художествен превод, смисълът е същия, благодаря ти още веднъж все пак ти се отзова първа и много ми помогна
 
 
стр.:  1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

Със съдействието на:

Спонсор

Медийни партньори

Радио Веселина
Радио Витоша
Радио Атлантик

Една продукция на

Една продукция на
 
web design: eDesign web design: www.edesign.bg

Copyright © 2007 www.bigbrother.bg.