Анкета

Коя е най-изненадващата двойка съквартиранти във VIP Brother 2?

Архив

Архив
Opet

» Форум Шоуто Знаете ли, че...

Нов Отговор
стр.:  1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
тема автор дата
» Знаете ли, че... 1nomer1sam1 2007-06-21 20:36
Тя gera_bera знае, но останалите сигурно се питате къде хойках и толкова дълго време ме нямаше във форума. Моето тъй дълго и за някои /да не кажа всички, но скромността е едно от моите непреходни достойнства/ непоносимо отсъствие се дължеше на това, че бях поканен в Сорбоната, да изнеса няколко лекции на тема "Пермутация на кореноплодните във фотофили в условията на стратификационна трансформация и интерперсонални пертурбации” /разгеле, и да представя новата си книга със същото заглавие/. За академиците, които бавно схващат, и за тези, на които бързо им става скучно, книгата имаше и търговско название - “Репинизация и депотатизация на демократизацията”. Хеле, чатнаха горе-долу предмета на лекцията и за какво иде реч, че като заваляха едни въпроси в аулата – има ли мафия в епохата на прехода, има ли тя почва у нас... Не, отговарям им аз като на бавноразвиващи се, у нас няма мафия, има организирана престъпност. Че има ли разлика, питат ме те. Тук трябваше да им припомня думите на моя стаааар приятел Лудвиг, който казваше, че “границите на моя език са границите на моя свят”. Какво имате предвид, мосю Le numеro un /така се обръщаха към мен/ - пак ме питат академиците, още не зацепват. Вслушайте се само в думата “мафия”, викам им аз, произнесете я... Аудиторията започна да бръмчи, повтаряйки си думата... Как ви звучи – мааа-фи-ааааа... като фуния на въртоп, като усукващ се и всмукващ по пътя си смерч, като тунел без светлина, като мазе без прозорец, криещо скелети сред отровната миризма на мухъл... Страшнооо... А я сега произнесете “организирана престъпност”! Не чувствате ли една стегнатост, бодрост, подреденост, която слага край на мрачния хаос и на безпощадната ентропия, която ви зарежда с позитивност и вяра в утрешния ден, която ви кара да удряте крак по пътя към бъдещето? Мдааа, наистина..., взеха да се съгласяват те. Ето, виждате ли как, променяйки езика, променяме света - чрез подходящия език светът наоколо започва да ви изглежда по-светъл някак си? Затова нямаме мафия, а само организирана престъпност. Прав беше Лудвиг, той все гледаше позитивното, затова и стана неопозитивист, умно еврейче се оказа, то с тая фамилия Витгенщайн какъв да е, ама те евреите са първи навсякъде...

Ох, утре ще ви разкажа по-подробно за останалите поанти на лекцията ми, сега нямам време - ще ходя на фиеста в клуб, а и шофьорът на лимузината ми нещо нервничи, защото е паркирал на тротоара, пардон - на алеята пред замъка...
» фнимавай inkognito 2007-06-21 20:39
да си не запецнеш пънтофката у некоя плочка на алеята,че после и Принц требе ти търсиме..
» 1nomer1sam1 arorva 2007-06-21 20:43
бягай,че те чака два часа шофьора ти ха ха
» инкогнито, 1nomer1sam1 2007-06-21 20:47
аз не нося пантофки, това ми изглежда някак педерастко, аз все пак съм представител на сериозната научна общност, не съм някакъв си там Гог или Гоген, които според Ники Кънчев са били с обратни психически наклонности един към друг.

Впрочем, утре бих ви разказал едни интересни подробности за единия от тях, ех, като се разровя в спомени...
» изчезвай inkognito 2007-06-21 21:00
и..Бог да ти е на помощ!
» отново пишещи за себе си KARTOFF 2007-06-21 23:38
само, уаси
» 1nomer1sam1 2007-06-22 16:21
Първо, на констатацията на КARTOFF ще отговоря, че съм писал не само за себе си, ето снощи обещах да ви разкажа за Гоген, Гог и още няколко мои лични познати, но няма да е днес, защото едва се съвзех от снощното парти, то не бе парти, не бе чудо, а чучулято, както би казала баба ви Вили от ББ-3. Сега главата ме цепи, смокингът ми е за химическо, плюс това трябва да плащам рояла в клуба, защото карачките, пардон - мацките, които винаги ми се лепят, ама как става тая работа, и аз нямам обяснение, и то все 20-инагодишни /какъв е тоя мой чар/, та тия мацки се пробваха със степ, полка и фламенко върху рояла и го направиха на нищо. Отгоре на всичкото на връщане от клуба една кука спря лимузината ми, такава ми е кармата - катаджиите винаги спират скъпи коли, за да се заядат с баровците и да им изкрънкат по-голяма пачка. Вярно, че преди това в лимузината мацките /две от тези, които денсиха на рояла/ замеряха шофьора ми с топчета хартия от смачкани петдесетолевки /измъкнати от мен естествено/ и го боцкаха по врата с коктейлното чадърче, поради което той на няколко пъти изпусна волана, за да се отбранява, в това време колата премина на зигзаг осевата линия. А когато заби спирачки пред слънчогледа на куката, едната от мацките зверски одра кожената тапицерия на лимото, позата изискваше да е със забити нокти...
Как да е, пуснах в гушата на пеликана една двайсетолевка, щото бях на кеф, а и не намерих петдесетачки - карачките ги бяха пръснали къде из купето, къде в деколтето...
То бива корупция - бива, ама такава няма никъде по света, само у нас, ето, като бях в Париж, също ме спря полицай...
» 1nomer1sam1 MESSALINA 2007-06-22 17:23
и?
» 1nomer1sam1 2007-06-22 17:41
Та значи, в Париж, прибирам се една нощ в хотела и по пътя рекох така да се притуля зад една колона - бях прекалил с шампанското, да ви кажа, в никакъв случай не смесвайте двайсетгодишно клико с асти спуманте, образува страшни киселини, добре че тогава замезих с трюфели, иначе гастритът не ми мърдаше... Както и да е, та усамотил съм се зад колоната и изведнъж чувам зад гърба си глас: “Мосю, документите”. Обръщам се - ха, ченге, дори не аленделон, ами луидьофюнес някакъв! Къде се намираш ти бе, му отвръщам - че що ще нарушава интимността ми??? Аз знам къде се намирам, отговаря ми ченгето, май вие не сте наясно къде се намирате. И къде се намирам? - забих му аз контравъпрос. Това е Триумфалната арка, мосю, не ви ли е срам да се отнасяте така с изкуството? Може да е изкуство, викам му аз, но естеството е по-силно от всичко, хахаха - обаче той май не оцени хумора ми. Какво да ги правиш - по цял свят куките са прости, тъпи и им миришат кубинките. А на френските - и фуражките, защото са много тесни. Как се казвате, ме пита той. Калеко Алеко, ха-ха-ха - му отговорих - не може да отречете, че съм доста съобразителен, дори в такива моменти! А, вика ченгето, словак? Ами прост бе - не знае чужди езици, само марокански, за да се разправя с арабеските, откъде ще знае какво е това име... Тъй, тъй - словак - съгласих се аз, що да му троша хатъра, пък той взе че ме пусна, само с предупреждение, без дори да ми провери документите, простият му флик. Ей, на ти да се почерпиш, му викам на изпроводяк и му мушнах в ръката банкнота. Някак ми стана терсене, че не ме глоби и не си поиска нищо... Ама да бяхте видели с какъв ошашавен поглед гледаше десетте лева... Ми кво, европейска валута все пак... Оставих го да се съвзема от изненадата, а аз си продължих към хотела, вече загащен...
» 1nomer1sam1 arorva 2007-06-22 17:53
Кафе в Париж, на масата седи жена, приближава се мъж:
- Мадам бърза ли?
- Мадам не бърза...
- Мадам ще пийне ли чашка кафе?
- Мадам ще пийне кафе...
Пият кафе.
- Мадам семейна ли е?
- Мадам е семейна...
- Мадам може ли да звънне на мъжа си и да съобщи, че е изнасилена от непознат мъж?
- Мадам може да звънне и да съобщи, че е изнасилена от непознат мъж 16 пъти!
- Шестнадесет пъти!
- Мосю бърза ли?
» 1nomer1sam1 2007-06-22 18:00
При мен се случи подобна случка - само че аз седях и пиех лаваца и непозната френска девойка ми предложи да се обадя вкъщи и да кажа, че съм изнасилен от непозната френска девойка, но аз й отказах категорично. Не че нямаше да ми повярват, това за мен е ежедневие, да ми налитат дами, лепят се като мухи на мед, но вече май писах за това.
Просто ме чакаха в аулата на Сорбоната за поредната лекция.
» Нов отговор NormanBates 2007-06-22 18:28
1nomer1sam1, i mene mnogo me nalitat i vse grozni na iata na iata. Dobre che e maika mi da gi razgonva. Inache i az sum vzel merki, drugoto mi hobi e preparator, chudia se v toia forum koia li ptice -chovka shte ia napulnim s talash.
» 1nomer1sam1 2007-06-24 17:53
Съжалявам, Норман, при мен е малко по-друго. Да не кажа мно-о-ого по-друго. Мацките, които ми налитат /също на ята, между впрочем/, въобще не са грозни, а са по-скоро красиви, прекрасни, готини, интелигентни, забавни, очарователни, супер, хай и въобще по-по-по.
Но да оставим неустоимата сила на моята привлекателност - силата на моя интелект заслужава не по-малко внимание. Бях почнал да ви разказвам за представянето на своята книга “Репинизация и депотатизация на демократизацията” в Сорбоната. Франсетата, както вече писах, не можаха да схванат термините. Чували сме за ретардация, рекапитулация, репутация, революция, но какво е това репинизация, ме питат академиците. Един плешив, с очила и пожълтяла проскубана брада, явно потомък на белогвардейци, плахо предположи - да не би да имате предвид великия художник Репин? Наложи се да обяснявам, че в годините на социални пертурбации, иначе казано - нашенския преход, в обществото ни поникнаха разни Репи, Картофи, Алабаши и прочие зарзавати от кореноплодното семейство, които си вирееха и необезпокоявани наливаха грудки, пардон, вратове. Това е и съдържанието на термина “репинизация”. Ааа, загря аудиторията, а какво представлява депотатизацията? Има ли нещо общо с девалвацията, дефибрилацията, деградацията? Вижте, викам им аз, след няколко годинки наливане на шии, Алабашите, Репите и разните там Потати се превърнаха във фотофили, тоест излязоха на светло, един вид отрекоха тъмното си подземно минало на Потати, затова и процесът е ДЕпотатизация, още повече, че някои директно станаха депутати.
Много интересно, викат сорбонските учени, значи в България нямате мафия, само организирана престъпност - а защо тогава на финала на Биг Брадър 3 публиката викаше “МАФИЯ”? Много просто, отговарям им аз, защото е само от три срички, я пробвайте да скандирате “ШУРОБАДЖАНАЩИНА”. Публиката послушно взе да срича, но на шушкавите съгласни естествено запецна.

Въобще лекцията мина удивително чудно, всички останаха поразени и заинтригувани от интересната информация, с която ги залях, както и запленени от пъргавината на моя ум и неотразимостта на чара ми. Можех да връткам на малкия си пръст аудиторията...
И като стана дума за въртене, се сетих по асоциация за грънчарско колело, а оттам - за очарователната грънчарка Ивет, с която се запознах преди време в същия този Париж...
» хехе rnoderator 2007-06-24 18:15
Някой е чел "Ревнивата грънчарка" на Строс
» О, мон дийо, 1nomer1sam1 2007-06-25 19:02
ама вярно - тя наистина беше ревнива... Значи вече издал книга, еййй, докато аз мислех да пиша мемоари, той ме изпреварил... Бързо се е сетило откъде ще паднат парици туй еврейче, че то с имена Леви и Строс какво да е? Те евреите умеят да си правят сметката...
Точно подобна сметка стана повод за нашето запознанство. Седя си аз една лятна вечер в едно бистро на Монмартър, сръбвам си абсент и замезвам с пържена риба... И изведнъж чувам през две маси някакъв диалог на доста висок тон. Поглеждам - келнерът се изправил със сметка в ръка и иска да му платят, а клиентът вика - аз ти платих, и бакшиш ти дадох, какво повече искаш? Келнерът настоява - дължите ми още два франка, мосю! Не, платих ти, и бакшиш даже! И така продължи десетина минути - сервитьорът се запънал и си иска двата франка, клиентът също му се опъва и не ще да плати. Брей, рекох си, тоя да не е някой габровец, иначе някак на евреин мязаше, да не е пък габровски евреин? А пък жената до него май изглеждаше от артистичната бохема, само ръцете й бяха малко грубички. Гарсон, извиках на келнера аз, ела тук, ето ти двата франка, остави хората на мира. Мерси, ма нямаше нужда - ми вика мъжът и ме покани да седна при тях. Викнах им още един абсент и се поразговорихме. Както лингвистичните правила, ми вика Клод /така се казваше мъжът на масата/, служат за осигуряване на комуникацията на съобщенията, тъй икономическите правила, вика, служат за осигуряване на комуникацията на благата и услугите, а този тук /и сочи келнера/ знаете ли каква пара смъква само от бакшиши всяка вечер, така че, мосю, не трябваше да му давате нищо. После ме запозна с Ивет, тя се оказа малко нещо скулпторка, повече правеше разни грънци, затова и ръцете й бяха доста ячки. В тоя момент покрай масата мина един, явно художник някакъв, с два различни чорапа. Ивет само изхъмка подире му. Попитах я дали го познава...
» 1nomer1sam1 2007-06-25 19:25
Как да не го познавам, ми вика Ивет, тоя го раздава много артистично и се мисли за голямата работа, даже Стоводи се е кръстил, но мен ако питаш, си е една гола вода.
Тогава си помислих дали Ивет няма нещо българско в произхода си? Това стереотипизиране, съпътствано от хиперболизиране на позитивните характеристики, с които всеки българин се асоциира, и неминуемото принизяване на това, което охарактеризира останалите, този модел "какъв съм готин, а тия кви са нещастници" е характерно най-вече за българите...
» 1nomer1sam1 KARTOFF 2007-06-25 19:30
1nomer1si1
» Xaxa,ami psiholojkata 2007-06-25 19:31
ako Ivet e ot razkazite na Mopasan?:)))
» КARTOFF, 1nomer1sam1 2007-06-25 19:43
мерси, ма немаше нужда, както каза тогава Клод.
» Номер 1:)) Hundertwasser 2007-06-25 19:51
надявам се не за всичики българи
» 1nomer1sam1 2007-06-26 15:32
Ааа, споменат е Мопасан, спомням си, една дъждовна вечер си седя заедно с Клод и Ивет в монмартърското кафене, почти празно беше, имаше само двама-трима пиячи на абсент и две проститутки, едната от тях заспала, когато вратата се отвори, по-скоро се открехна и в процепа нахлу шума от дъждовните бичове, заплющяха мокри струи, които направиха тъмни кръгове на дъсчения под... Върху тях на дюшемето се строполи един разрошен младеж с измъчена физиономия и опърпани дрехи, сякаш се бе въргалял в калта... Какво ти е бе, момче, попитах го аз. Оказа се, че го нападнали и му откраднали портфейла, позлатения джобен часовник и златен медальон, като го натупали здравата... Явно арлезианската мафия пипа здраво... Поканих го на своята маса, той се поотупа и седна, а аз му поръчах първо, второ и трето и чаша коняк. Преди десерта младежът ми каза и името си - Ги дьо Мопасан. Помислих си - дали няма българско потекло и да са го кръстили на някой дядо Гидьо? След вечерята младежът, отпивайки кафе “Мон плезир”, което също му поръчах, и попушвайки пура, с която го почерпих, рече: “Ех, да имаше и малко емфие, да посмръкне човек...” А пък очите му вперени в бюста на Ивет! Знам те аз тебе, си викам наум, за емфие говориш, друго ти се иска! А на глас му казах: “Гиди, гиди, Мопасане, животът никога не е толкова лош, колкото си представяме, нито толкова хубав, колкото си го фантазираме...” По-късно узнах, че взел да пише и включил тази мисъл в свое писание...
В това време Ивет много ревниво гледаше към госта, тя не търпеше някой друг освен нея да обсебва вниманието...
 
 
стр.:  1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

Със съдействието на:

Спонсор

Медийни партньори

Радио Веселина
Радио Витоша
Радио Атлантик

Една продукция на

Една продукция на
 
web design: eDesign web design: www.edesign.bg

Copyright © 2007 www.bigbrother.bg.