| » |
1nomer1sam1 |
2007-10-14 17:45 |
Добре, че сред моите фенки има и душички, които мислят трезво и не са загубили здравия си разум като... да не споменавам имена. Те правилно съветват "Зарежи го тоз Бръснаров", опала, някак ми се изплъзна под пръстите. Да, и той като един Васисуалий Лоханкин не се спира в прилагането на римите и ритмуваната проза, за да завърти главата на някоя и друга мадмоазела, вадейки от поетичното си гърне недоварени хайку тип "лелемайку". Да бяхте ги оставил да покъкрят още, господине, бих го посъветвал аз като виден спец в поетичното изкуство!
Но виждам, че здравите сили вече взимат превес в тази тема - една от поклонничките ми се е върнала към своя любим идол, сиреч Мене. Надявам се, че на споменатите балове и вечеринки у мадам дьо Турвил е звучала музиката, която така настоятелно й препоръчах да слуша три пъти дневно... Впрочем, дали на някое от тези соарета не е присъствала моята добра позната /даже по едно време нещо повече/ маркиза дьо Тантур?
Гери, ако се срещнете, предупредете я да се пази от лапите на самозванеца Бръшнаров, той ще й замотае главата по-успешно от витрина на парижки бутик, а след това ще изтупа банковите й сметки като брЪшнен чувал!
|
| » Ох... |
gera_bera |
2007-10-14 17:45 |
Не ми е добре...
Току-що изтърпях поредната доза от отровата наречена чалга, която съм принудена да поемам като наказание, наложено ми от мосю Ле Нумеро Ун.
Това "гъци-гъци" беше толкова непоносимо... Не знам още колко ще издържа... Защо повелителят на моето сърце реши да бъде толкова безсърдечно жесток?
Добре, че утре ще има бал... Голям бал на който ще присъстват много хора, включително племенника на мадам Дьо Турвил, който нямам честа да познавам. Щял да дойде с приятел... Мисля, че ще се разсея поне мъничко и ще изплакна слуха си с валсове и полка, вместо тази омразна...пфу...чалга! |
| » Ах! |
dusha |
2007-10-14 17:47 |
| Колко сладък е този г-н Бръшнаров! Дали и аз да не замина на почивка в замъка Туртил?;) |
| » Гери, ако ти е |
1nomer1sam1 |
2007-10-14 17:51 |
омръзнало "гъци-гъци", разреди го с "кррррррр-так, крррррррр-так"...
Между другото, това последното ми напомни за споменаваната тук-таме г-жа Каренина и се сетих, че преди време един руски граф, който все се хвърляше да ме прегръща, а аз се пазех да не скочи някоя въшка от брадата му, ме запозна с нея. И така, аз опознах тоалетите на г-жа Каренина, нейните забавления, нейните покои, нейната детска стая, нейното дете, нейния съпруг, нейния любовник /един такъв плешо, но като коцкар - еша си нямаше, или може би точно поради коцкарлъка беше плешив?/..., нейното кученце... Впрочем тя май нямаше кученце, бъркам я с една друга дама, с която пък ни запозна един лекар... Не, не съм бил болен, успокойте се. Но тъкмо когато стигнах до втората й половина, г-жа Каренина ми доскуча и я захвърлих, без да я опозная докрай. После чух, че се била хвърлила под някакъв влак, вероятно от мъка заради раздялата с мене, но явно й се е разминало, след като сега мята кринолин из форума и подхвърля злостно-иронични предположения, че съм бил имал радикулит! В това няма и капка истина, причината са измамените очаквания на госпожата, която не може да преглътне, че някой я е зарязал до половината.
Какъв радикулит?! Нима това мое стройно, атлетично, мускулесто тяло, тази моя фигура - обект на завист и от гръцките статуи, този стан - по-мощен от Голиат и по-хармоничен от Давид, по-бързоног от Пелеид, са съвместими с радикулит???
|
| » О, |
1nomer1sam1 |
2007-10-14 18:19 |
отново нездрави настроения съзирам, възмущението ми напира като мощно оригами, мили дами, Бръшнаров бастонджията ви мами!
dusha, не се лъжи по лъжовния чар /чар! - хахахахахахахахаххахахахаха/ на господина с плебейската фамилия, който навярно в битността си на юноша бледен е пасъл кокошките в родното си Красно Градиште и му се е присънило в люцерната, че ветрее опашката на фрака си в Люцерн!
Докато аз в действителност почивах на Швейцарските Алпи, а там едни конти, виконти, архонти и техните половинки, на които давах уроци по ски...
Веднъж сутринта отивам в една женевска кафетерия, а цяла нощ не бях спал, давах уроци на една виконтеса, не, не по ски...
|
| » Скъпи мосю Ле Нумеро Ун! |
gera_bera |
2007-10-14 18:23 |
Така съм отчаяна. Вие още не сте ми простили?! Не само, че не отменяте наказанието ми, но напротив-засилвате го така безмилостно. Да разредя това ужасно "гъци-гъци" с "крррр-так, кърр-так" е като да разредя акварелни бои с лютеница!
Но не ви стига това! О, не! Трябва да бъдете още по-жесток, въпреки че си мислех, че това е невъзможно. Вие трябва съвсем безсрамно в мое присъствие да споменавате предишните си похождения и то точно с г-жа Каренина, която така жестоко ме оскърби....
Колко ли ще издържи моето търпение? На какви ли още изпитания ще подложите любовта ми?
Или може би...? Г-н Бръшнаров беше прав? Вие само си играете с мен и моите чувства? О, г-н Бръшнаров... |
| » |
1nomer1sam1 |
2007-10-14 18:45 |
Гери, не мога да понеса, че така невнимателно четеш Мен, твоя Идол, при положение че съвсем ясно съм написал - г-жа Каренина не я опознах докрай! Нима това не ти стига или си търсиш поводи да се фърлиш в обятията на фалшиментото банкер - иначе казано, бастонджията?
Понякога вие, жените, не успявате да оцените истинския диамант и се задоволявате с обикновен прост цирконий...
Аз имах случай да оценя заслугите на диамантите - точно в онази нощ с виконтесата, защото на разсъмване на вратата на моите покои почука мъжът й, виконтът. Излизам аз, още необлечен, по сатенена нощница и боне на главата. Къде е жена ми, пита оня. А тя зад гърба ми се гуши в завивките... Нямаше как да отрека очевидното. Мосю, вие сте прелюбодеятел, ми изкрещя виконтът и заби шпагата в гърдите ми. "Въх, уби ме!", си помислих наум, а на глас казах: "Ебаси и благородника, дори дуел не ми обяви!" Питате се как съм го изрекъл, като съм бил намушкан? Работата е там, че острието се заби в моя любим джобен тирбушон, пардон, турбийон и неговите диаманти бяха преграда между яростта на освирепелия съпруг и моето сърце. Разбира се, часовникът беше строшен, но нали се намирах в Швейцария, часовникари бол...
|
| » |
1nomer1sam1 |
2007-10-14 18:50 |
Но преди да отнеса часовника на поправка, реших да се подкрепя в кафетерията, за която писах, когато беше прекъснато течението на благородната ми мисъл...
А в нея /в кафетерията, не в мисълта ми/ - гъз до гъз, тоест аристократ до благородника, няма празно място. Хеле съзирам аз в ъгъла масичка, на нея седи едно момче, леко плешиво такова, и пие чай. Ама някак си не по швейцарски го пие: излее от чашката върху чинийката, гризне бучка захар и срррррррръбббне от чинийката... Може би затова само на неговата маса имаше празно място. Питам го аз - може ли да седна? А той ми отговаря - моля. Виждам, вика ми момчето, когато ми донесоха шкембе-чорбата, че сте от класа, а знаете ли каква е разликата между маса и класа? Кажете, опитах се да бъда любезен аз, а той почва да ми обяснява дефиниции, теории, икономики... На мен ми доскуча и започнах да си правя разни топчета, после панички от кроасана /ний всичко с хляб ядем/ и да ги пълня с чорба.
По едно време чувам - "тия отдолу не искат, онези отгоре не могат", и наострих уши, защото помислих, че говори за пози, а той имал предвид нещо съвсем друго, но за да се включа в разговора, му казвам - а знаете ли, че понякога когато онези отгоре натискат, тези отдолу ги боли глава? Гммм, това е архиинтересно, вика момчето... А колко ви е часа? За съжаление не можах да му отговоря в момента, турбийонът ми беше станал на сол...
Впоследствие разбрах, че моят сътрапезник е използвал в Петро-Павловския затвор моята идея за хлебна мастилница и мляко за мастило... Когато пък завзел властта, пресътворил и другата ми идея...
А аз останах още малко в Швейцария, колкото да науча мармотите как да увиват шоколад.
|
| » г-н 1nomer1sam1 |
dusha |
2007-10-14 18:58 |
| Внимателно чета и се възхищавам на невероятните Ви приключения.;) Но не мога да отрека привлекателността на г-на Бръшнарова и особено това на неговото хайку. Той ми подари едно есенно хайку и аз го избродирах върху носната си кърпичка и сега често я вадя, за да го чета. Наистина, признавам, че аз не мога да пиша така хубаво като него.:) |
| » |
1nomer1sam1 |
2007-10-14 18:59 |
Всъщност изключителното познаване от моя страна на физиката, физиологията, психиката и навиците на различните представители на фауната беше причина да ме извикат преди дни в една полярна експедиция, точно когато бях почнал да ви разказвам за изневярата на жена си и бях стигнал до прага на спалнята ни... На това се дължи забавянето в моя разказ, но съгласете се, на полюса нямаше къде да си включа лаптопа.
Но за моите полярни приключения и спалнята - утре. |
| » Душа, |
1nomer1sam1 |
2007-10-14 19:02 |
бих те посъветвал да използваш кърпичката по предназначението й.
Не се оставяй на фалшивата харизма на натрапника в чужди теми, който, предполагам, само чака да ми види гърба, за да се намести на моето място в сърцата на моите фенки.
Кураж и твърдост, и лоялност преди всичко!
Впрочем това е идея! Ще накарам моите обожателки да избродират това на сутиените си... |
| » г-н 1nomer1sam1 |
dusha |
2007-10-14 19:18 |
| Подсещам Ви, че жените с хубав бюст не носят сутиен, г-не.;) |
| » Бла бла бла |
KOTAK |
2007-10-14 21:22 |
| Чета Ви и ми се риве...Иска ви се да ми се залепите на шамара...Да да ама не...Дерзайте, О вий парий презрени.. |
| » Ха! Търгаш ли?! |
Brushnaroff |
2007-10-14 21:48 |
» 1nomer1sam1 2007-07-19 18:11
„…Това за мен е голяма обида, ако съизволите да си мерим обидите, вие ми нанесохте много по-голяма от тази, която, както твърдите, аз съм ви бил нанесъл по повод лентата на Сидорчук, уж измислена от Мьобиус. Хайде, ще си затворя очите за разликата и да сметнем, че сме квит, а вие си вземете обратно ръкавицата, която тъй небрежно хвърлихте в моята тема…”
Ето това е търгашество, господине, а не моята покана за уреждане на сметките с острилата на рапирите. Разумеется словесните еквилибристики са Ви далеч по-лесни и Вам угодни от защитата на честта. Впрочем никъде в дългите Ви словоизлияния, в „меандрите” на Вашата многословесна изказност не срещнах думата „чест”. Очевидно защото, макар и да спите върху речници, за Вас тя е непозната дума… Колкото до името ми, знаете ли, донякъде сте налучкали произхода. В една тъмна нощ преди 1196 години в прохода познат днес като Върбишки се разразила люта битка. Когато багатурът Бръшнир нахлул в императорската шатра и видял срещу себе си надигаща се сянка, той не предполагал, че това е самият Никифор. С един замах отрязал височайшата глава. После я подарил на Крум. От тогава останало като нарицателно име „бръшвам” и „обръшвам”– отрязвам точно, деликатно и от раз, в чест на моя велик прадед. В последствие въпросното слово е добило и гражданско звучене леко водоизменено като „обръсвам”. Самият проход дълги години се е наричал Бръшнишки, но когато дедите ми се преселват на запад около Охридското езеро, византийците превземат прохода и под страх от смъртно наказание забраняват на местното многострадално население да споменува моя прадед. Така проходът е станал Върбишки, но ако Вий намерите поне една върба в него, то аз съм готов да Ви даря онзи посребрен череп на Никифора, когото сега грижливо пазя в трезорите на Барклейсбанк! Това сме ние Бръшнарови – стар род, род на бойци. Разумеется сега времената са други. Битките са инцидентни и обикновено са дуели с хора, които имат чест и я защитават. Очевидно Вий не сте между тях, за моя най-голяма жалост… Доказвате го и с признанието, че не сте се защитил, когато са Ви сварили в онова неудобно положение и сте позволил да бъдете намушкан безпрекословно, освен ако не се брои за пряко слово онова комично и криворазбрано циЛИвилизационно „Въх, уби ме!”
|
| » Господине! |
Brushnaroff |
2007-10-14 22:18 |
| Подигравате се на скромния ми поетически талант. Наистина хайку не е за всеки, най-малко за един виден специалист, бих казал даже ерудит в областта на чалгата, като Ваша милост! Чета, цитирате и предобре запознат сте с някакви текстове, които в контекста на казаното вероятно са припеви на „аристократки” чалгаджийки! Изумявате ме! Сравнявате ме с някой си Васисуалий. Не зная кой е той, както и не зная 400 сравнително честни начина за отнемане на чуждите пари. Вероятно причината е, че баща ми не е бил турски поданик? А Вашият бил ли е?... Както и да е. Видно от казаното от Вас е, че сте запознат с руските класици на завидно и рядко за днешно време ниво. Комплименти! Бих казал, лягал сте и сте осъмвал с тях. Имам предвид романите и разказите им, а не мощите им. Което ме кара да мисля, че не сте си губили напразно времето в тюрмата. Да, правилно чухте! Сега разбирам от къде познавате онзи доктор, което пренебрежително споменавате във връзка с някакво кученце. Явно сте били по едно и също време на остров Сахалин? Там ли научихте номера с мастилницата от хляб?... Подигравате с произхода на моето име? Аз поне го нося гордо и не се крия зад някакви цифри и номера. Номера има в каторгите, господине, тоже и в затворите. №111? Грижливо разделен на три единици и вмъкнати между тях думи? Липсва Ви въображение, драги! Дори Жан Валжан и Едмон Дантес са имали въображението да измислят нещо повече от един номер, а Вие?!... Очевидно там отгдето идете, сте пребивавал толкоз дълго, че сте забравили рожденото си име! №111! Интересно! Трябва да впрегна известни мои политически познанства и и да проверя кой се крие зад този номер. Храня известни подозрения, но ще видим! Май ледът се пропуква, господа съдебни заседатели, а?... |
| » Brushnaroff |
KARTOFF |
2007-10-14 23:15 |
добре дошли в клуба OFF
извинявам се за спама :Р) |
| » Господине, |
Brushnaroff |
2007-10-14 23:37 |
Вий който нарцистично зовете себе си №1!
Пропускам с пренебрежение неоснователната Ви забележка за „селския” ми произход. Подозирам, че „Вашите университети” грижливо пазени от високи каменни стени и бодлива тел са Ви дали отлично възпитание в тази посока – Крадецът вика „дръжте крадеца!” Как го нарекохте? Красно градище? Проверих в Гугъл. Има такова селище. Вероятно в него живеят нормални хора, не страдащи от манията за величие, която Ви тресе. А може и да не са съвсем нормални? Вий да не би да сте от там?... Както вече споменах дедите ми дълги години са населявали местата между Охрид и устието на Струма. Живели са в градове, живели са и в села. Преди стотина години обаче, манията за величие на един иноземен „аристократ”, дядо на един съвременен крупен притежател на горски масиви, ги прогонва от там. Всъщност прогонват ги внуците на онези оцелели шепа византийци, които прадядо ми Брашнир великодушно пощадил в Бръшнишкия проход. Византийската перфидна неблагодарност и патологичната мания за величие на един пишман монарх са причините родът ми да облагороди заспалото място в Софийското поле, гръмко наречено до тогава „столица”. С идването ни обаче тук, така наречената „столица” добила вече европейски вид, оправдаващ по-горното определение. Вероятно ще изречете повтаряни лъжи, че с идването ни София е придобила небезизвестния вид на гангстерско Чикаго от малко по-късен период на американската история. Бързам да Ви изпреваря. Имаше известни прилики, защото не се бяхме примирили с временното ни изселвани от местата около гореспоменатото езеро. Нещата бяха на прав път, но уви… Онзи който правил мастилници от хляб или по-точно неговият грузински наследник, пак бивш тюрмаджия и заточеник, подпомаган от платените си местни мекерета, временно отложил напущането на рода ми на това ужасно място - София, напълнило се с толкоз много „аристократи” през последните няколко години. Впрочем за да не се тревожа от това стълпотворение, гледам да не се задържам много тъдява. Предпочитам да оставам така наречената „столица” на лица като Вас, а аз пътувам често по широкия свят. Ето утре заминавам на гости при една госпожа вън от града. Някаква млада особа от женски пол й гостува, та съм поканен да я изведа от скуката на самотата и от някакво нечувано нейно самонаказание… или наказание май беше… Ще видим.
|
| » Ах! |
dusha |
2007-10-15 09:05 |
| Колко ли е нещастен г-н Бръшнаров, за да иска да остане без спомени, без приятели и да отиде на вятъра всичко, за което е мечтал. А бедната му душа да се носи по света без покрив, обидена и сърдита на всички. И като си помисля, че и аз имам вина за това...! |
| » Драги г-н Кокичков! |
Brushnaroff |
2007-10-15 10:14 |
Скъпи Генади! Получих среднощната Ви депеша относно належащото Ви спешно отлитане до Лондон тая заран. Очевидно спекулативната петъчна продажба в последния момент на NYSE на онези 508000 акции на BCS си е казала думата и затова Токио тази нощ беше полудял и акционерите ни така бясно разпродаваха. Цената се срина под 52.00$! Брокерите ни успяха да купят до сутринта 740000 акции! Днес в Лондон ще е интересно! Искрено Ви завиждам! Купувате на нива под 51.00$, както сме се разбрали! Все пак гоним още 1.5-2% от Барклейс!
Послушах настоятелния Ви съвет относно самостоятелното ми отпътуване в замъка Турвил. Колебанието ми трая само няколко минути - за времето докато моят верен иконом Каишков подреди стиковете ми за голф в Ройса. Пътуването беше неусетно, защото случващото се в Токио надминаваше всичките ми очаквания и ставащото на екрана на компютъра ми бе по-интересно дори от любимия ми „Джинджър и Фред” на Великия Маестро. Пристигнах преди малко. Леля Ви – г-жа Турвил е очарователна дама! Обичам интелектуалните контакти с такива сблъсквали се с живота личности! Мъдростта и остроумието бликащи от тях са по-истински дори и от написаното в дебелите книги! А на идване мернах игрището за голф. Паркът е великолепен, тревата – отлично поддържана, което компенсира дребното неудобство, че дупките са само четиринадесет. Всичко е чудесно!
Сал една грижа тревожи клетото ми съзнание. Очевидно болестта ми търпи развитие в неблагоприятна насока. Току-що реших да се насладя на гледката откриваща се от апартамента ми. Надвесвайки се над прозореца, за миг щях да падна от таз опасна висота! Добре че Каишков се притече на помощ и в сюблименния момент ме спаси. Причината за прилошаването ми беше една фата моргана на един лелеян образ, едно привидение, което за миг ми се стори, че виждам! Това беше тя! Онази блудница, която изпепели сърцето ми и заради която избягах. Стори ми се, че я виждам да се разхожда като горска фея между вековните чинари в парка. Разумеется аз вярвам във физическите и прочие природни закони и зная, че тя няма как да е тук, но нервите ми явно не издържаха. Втурнах се да извадя ловджийския си бинокъл, с който никога не се разделям, но за лош късмет Каишков го беше забутал на дъното на един от куфарите, и докато се върна до прозореца, привидението на моето сърце беше се разтворило във въздуха, тъй както облакът от опиум от наргилето се разтваря между пагодите, отнасяйки лилаво-розовите вихри на въображението…
После Каишков разпита прислугата на моята прелюбезна домакиня и Ваша леля, разпита ги най-деликатно, тъй както той умее. Никой не си спомня по тия места да е имало някога привидения. Все пак това не е мъгливият Албион с неговите странности и потайности. Озадачен съм и тъна в неведение. Аналитичният ми ум е безпомощен, когато сърцето има превес в неравната битка, що се води в душата ми…
Ще Ви държа в течение със случващото се тъдява.
Ваш верен колега и приятел Бръшнаров
|
| » 340 |
nasko_viP |
2007-10-15 10:15 |
|
