| » Довечера е балът! |
gera_bera |
2007-10-15 10:17 |
| А аз горкичката току-що преглътнах две дози "рамзи гъмбек"... Ах как горчи това ужасно лекарство... Трябва да изляза на въздух. Да! Ще се разходя малко в горите близо до имението. Ще отида да видя къщичката на "Любовникът на лейди Честърфийлд", която се намира наблизо. О, колко романтично е било там... В тази къщичка преди много време лейди Честърфийлд се е отдавала без срам на своята любов към горския пазач... Но защо искам да видя това място? Та това е позор... О, не! По-добре да отида да видя шадраваните.... За кой ли път... Там поне е безопасно. Жалко, че моята приятелка мадам Дьо Турвил е заета в приготовленията за бала и не може да ме придружи... Но какво пък, не трябва да бъда егоистка, ще прекарам малко време сама. И без това е по-добре да се разходя сама, вместо да изтърпя компанията на тази млада кокотка Душа, която имам чувството, че е решила да се конкурира по някакъв начин с мен. хаха с МЕН? Е, свикнала съм със съперници... А това ме подсеща... Какво ли прави сега Дундичка? |
| » Скъпа г-це Гери, |
dusha |
2007-10-15 10:29 |
Нима е възможно да си помислите, скъпа приятелко, че е необходимо да ме смъмрите, за да се натъжа, след като зная колко много скърбите вие? Нима се съмнявате, че вашите терзания ми причиняват по-малка болка, отколкото на вас самата. Споделям дори тези, които неволно ви причинявам, и се измъчвам още повече, като виждам колко сте несправедлива към мен.
г-ца Душа |
| » Ах... |
gera_bera |
2007-10-15 10:43 |
| Прости ми приятелко! толкова пъти съм била предавана от приятелки. Ясно си давам сметка, че съм станала прекалено мнителна към представителките на нашия пол, но за това е имало причини. Чувствам се ужасно виновна, че те наскърбих, но точно в този момент съм готова да изтърпя една порция "доко-доко" пред твоята компания.... Прости ми, но имам нужда да бъда сама за малко. Чувствам се ужасно напрегната... Нещо витае във въздуха днес. Какво ли е то? Ще продължа разходката си,но ... Сама! |
| » О! |
dusha |
2007-10-15 11:02 |
| Аз не съм натрапница, г-це Гери и ви оставям Сама! |
| » Ох, дано успея преди |
1nomer1sam1 |
2007-10-15 12:20 |
началото на бала... Трябва това писъмце да стигне до благородната мадам дьо Турвил и да предотврати непоправимото. А пингвините и разказите за полярната ми експедиция могат да почакат...
Бонжур, ма шер мадам Турвил,
туй аз съм - вашият приятел мил -
атлет, естет, поет и женофил,
предприемач, учЕн и хедонист,
аристократ, артист, милвагинист,
разпръскващ щедро своята любов,
езиковед, изследовател, философ,
излъчващ мъдрост, чар и сексапил,
но главното достойнство притаил...
Фовист, баптист и таен тамплиер,
любител на шампанско и хайвер,
познахте ли ме вече, о, ма шер?
Антрополог, социопат, аналитик,
със джойстик прав и здрав като челик,
имажинист и мозъчен хирург,
на образи словесни демиург,
теоретик, практик и водолаз,
над женските сърца с чутовна власт,
и всичко туй, и всичко туй съм Аз...
Ваятел, композитор, либертин,
ценител върл на пола фин,
писател, пътешественик, гурман –
Да, сетихте се - мистър Намбър Уан!
Сега в окото ми сълза трепти,
но не от пудрата, която ми люти,
понеже пудрят новия ми фрак...
Госпожо, аз реших се да ви пиша пак,
я, викам си, да драсна 2-3 реда,
защото работите зле отиват, както гледам.
Аз подочух - ще правите голямо соаре -
атлаз, батиста, скъпо моаре,
перуки, реверанси, менуети,
на тапи от шампанско рикошети...
Затуй немедлено ще ви предупредя:
Мадам Турвил, очаква ви беда
в лицето на един измамник нов -
с фамилия пейзанска - Brushnaroff!
Ще пъхне в колелата ви бастон,
тоз подъл и перфиден франкмасон...
В сърцето ми е плач, душата ми е стон,
в главата ми е мрак, като хайвера чер.
В опасност е мадмоазел Гер-Бер!
Ще я подлъже този хитър бонвиван,
перото си наточил е на графоман,
а вий, мадам Турвил, ще станете пишман,
че ме забравихте за този маскен бал,
но ви прощавам и не ми е жал -
ще се позабавлявам със канкан.
Искрено ваш:
Мистър Намбър Уан
|
| » Ех... |
gera_bera |
2007-10-15 12:32 |
Разходката ме умори, но все още съм напрегната...
какъв е този шум? Конски тропот? Куриер?
-Да г-не, това е замъкът Турвил. Писмо ли? Дайте го на мен, аз тъкмо ще го занеса на мадам Дьо Турвил.
Но първо ще отида до беседката, там сега е толкова приятно прохладно... Ах това писмо ми пречи. Ще го оставя за малко и после ще се върна да го взема. Дано да не е нещо спешно... |
| » в този момент съм готова да изтърпя една порция |
doko_doko |
2007-10-15 13:53 |
| ''... лимонада-нада, оранжада акхЪ... '' |
| » Горното беше за Гери |
doko_doko |
2007-10-15 13:54 |
| ! |
| » уффф.... |
gera_bera |
2007-10-15 14:02 |
И обедното наказание мина...
Колко ли още ще трябва да се тъпча с "лимонади-нади", "доко-доко" и други такива горчиви хапове?
|
| » хахахаххаха, |
K_A |
2007-10-15 14:05 |
| една седмица, сал една седмица! :) |
| » Гери, |
doko_doko |
2007-10-15 14:08 |
| на вечеря лично Амет ще ти пее на ушенце;-) |
| » О, не, не и не! |
gera_bera |
2007-10-15 14:10 |
Довечера има бал и там никакви Аметовци няма да има...
Сал /хихи/ Виенската филхармония ще ми свири на ушенце:))) |
| » От тайния ми дневник |
veren_ikonom |
2007-10-15 15:11 |
15-ти октомврий то го
Господарят е много зле. Върви, а погледа му блуждае като на муха яла месо наплюто от други мухи. Излязохме да изпробваме голф-игрището. Той стъпи на сриво още във втора дупка. Едвам го довлякох до беседката. Той се пльосна уморено на пейката, но мигом взе да души въздуха и да бълнува, че това е парфюма на онази лекомислена госпожица. Не съм го душил и не мога да зная. Обаче видях едно неразпечатено писмо, паднало под пейката. Любопитството ми надделя и скришом от господаря го прибрах. Когато се прибрахме го отворих. Ужас! Беше от онзи с трите единици. Клеветеше господаря . Такъв късмет! Изгорих го! |
| » Ах... |
gera_bera |
2007-10-15 15:15 |
Време е да се прибирам...
О, писмото! Трябва да се върна да го взема. Боже, как щях да забравя това писмо, станала съм толкова разсеяна....
Но? Къде е то? Тук го оставих, о мон Дьо! Какво да правя? |
| » пффф |
persona |
2007-10-15 15:29 |
| без покани на бала приемате ли..? иконома е мой.. плюн... |
| » |
1nomer1sam1 |
2007-10-15 15:31 |
За щастие имах пресантиман, че някой злонамереник може да злоупотреби с писъмцето ми, сиреч да го употреби не по предназначение и то да не стигне до адресата си.
Моят превъзходен ум измисли начин как да се справи с хипотетичната проблема - размножих го на ксерокс и сега съм пуснал ято пощенски гълъби, към имението пътува и диейчел, както и лети дългата ми патка, тоест патката за дълги разстояния, която носи на крачето си същото писмо! |
| » Перс |
kismis |
2007-10-15 15:32 |
| и аз се чудех какъв е този бал и защо нямам покана... Но нали съм прекомерно срамежлива, не смея да питам:)) |
| » ха ха ха хаааа...Перси... |
nefertiti2 |
2007-10-15 15:36 |
Понякога ме караш да падам от смях...ха ха ха
Ела при мен в главната ложа,ще наблюдаваме само,
пазя ти място,да знаеш:))))) |
| » Хм... |
gera_bera |
2007-10-15 15:39 |
Как хубаво ухае в кухнята...
Толкова много патки и гълъби за изпозастреляли днес ловците за този бал...
Бедните животинки... А аз ще взема вечерната си доза чалга, по-рано за да мога после да опитам патката...
Реших да не казвам нищо за писмото, което така безотговорно изгубих... никой не ме видя, надявам се.... |
| » От тайния ми дневник |
veren_ikonom |
2007-10-15 15:41 |
пак днес...
След като намазах крака на господаря с тигрова мас, май от той си спомни за джунглите на Бенгалия и реши да половуваме из леса на мадам Бурвил. Тигри тук няма, но господарят отстреля ято гълъби и един лебед маскиран като патка. Горкото животно! Някакъв съдист му беше направил пластична операция на шията с оглед дегизировката! Обаче беше запазил широкия размах на крилата. В последствие се оказа, че всички пернати са с пощенски функции. За нещастие господарят, който е човек на честта, щом видя, че писмата нямат адресат, ги изгори до едно, за да не чете чуждите тайни. Такъв джентълмен! |
