| » момичета /кисс и нефи/ |
persona |
2007-10-15 15:41 |
никакво отстрани, тези тука преблагородни, още не мога да им разшифровам посланията ... нека се обясняват като си нямат друга работа, ние ще се повеселим /на техен гръб/...
разберете кога почва бала и нахлуваме кат невидели.. хъхъ
и напомням- икономът е заплют, да няма после неразбрали... |
| » хъхъхъ, както казва един поп - |
1nomer1sam1 |
2007-10-15 15:43 |
| не знам как ще се оправдава твоят господар пред мадам Бурвил, дори домакинята на бала - Мадам дьо Турвил няма да ви отърве, защото по съседски се мразят с Бурвил! |
| » Перси |
kismis |
2007-10-15 15:45 |
Не може да се натресем на бала без да знаем подробности. Това тематичен бал ли ще е, ретро, с маски, нуди, по пижами
Разбрах, че ще поднасят патки за вечеря:))
|
| » Стига спам де... |
gera_bera |
2007-10-15 15:46 |
| боже, доживях аз да го кажа:)))) |
| » kismis |
nefertiti2 |
2007-10-15 15:49 |
Доколкото схващам,бала ще бъде тематично-нуди.
Извинете за спама моля ви!!! |
| » Извинявам се за спама |
kismis |
2007-10-15 15:53 |
| Ние може да сме от село, ама стига вече боб с урис, искам патка с портокали! Ще се пременим, ще боднем по едно перо в косите и без туй като гледам колко перушина има по земята.... |
| » и не само... |
persona |
2007-10-15 15:57 |
| тука разни лигльовци благородни ще ми празнуват безпроблемно.... нищо подобно... отивам да пусна слуха за бала в селото... пълнеж ви трябва, кой ако не ние ще ви осигурим чудесния декор.. |
| » До Капитан Томас Хедфилд. |
Dick_Turpin |
2007-10-15 16:27 |
Скъпи мой приятелю,
Пиша Ви, за да Ви уведомя, че в замъка Турвил тази нощ ще има маскен бал, на който са поканени стотици аристократи. Накитите, които ще блестят на белите шии на натруфените, високопоставени дами, ще ни направят безумно богати. Наблюдавах замъка в продължение на няколко дни и с останала част от бандата изградихме сигурна стратегия. Точно в полунощ, когато балът ще е в пълният си разгар, главите ще са замаяни от изпитото шампанско, а по подиума нежно ще шумоли коприната и сатенът в такт с музиката, млад лакей ще занесе на мадам Турвил върху сребърен поднос червена роза и писъмце, в което ще пише, че млад неин обожател я чака в градината. Любипитната мадам Турвил разбира се ще дотича, а под лунната светлина ще я чакам аз, и единственото, което ще нося по себе си, ще бъде черна маска. Да, приятелю, голотата ми под меката лунна светлина ще накара мадам Турвил да ахне и да изпусне бялото си напарфюмирано ветрило. Тя ще изтича зачервена обратно в балната зала, но само след няколко мига вече ще съжалява, че моралът е надделял над вродената й похот, затова тихо ще прошепне в ухото на най-близката си приятелка какво е видяла в градината, тя пък ще прошепне на другата и от ухо на ухо всички дами по двойки и по тройки ще се изнижат от залата и на талази ще се присъединят към мен в градината. Господата заети да обсъждат предстоящия ловен сезон, пиейки бренди в библиотеката на замъка, няма да усетят липсата на своите половинки. А в храстите скрита ще чака цялата банда. Прелестните създания ще трябва да се разделят доброволно или не със своите накити и бижута, но в знак на почит все пак ще им разкрия пред очите своето младо и мускулесто тяло.
Докато наблюдавах замъка изминалата седмица, видях млада и красива девойка, която навярно е близка някоя приятелка на мадам Турвил. Дочух веднъж да я наричат госпожица Гер-Бер /ах, каква прелест е тя/. Ако сте съгласен, Капитане, бих се отказал от своя дял заграбено богатство, а в замяна Ви моля за позволението, вашето и на другите от бандата, да я отвлечем и да я притежавам още същата нощ. Бъдете готови, ще се отправим към имението Турвил точно в десет часа.
Искрено Ваш : Дик Търпин |
| » * |
nefertiti2 |
2007-10-15 16:31 |
| Започва да става интересно.. |
| » О! |
persona |
2007-10-15 18:58 |
Точно взе да ме гризе съвесттта, че оср...оспамих темата, пардон романа и какво да видя- нашата господарка, нежната и наивна красавица Гер- Бер в беда... Въпреки, че тайно й завиждах за благородния й произход и най- вече за дългата патка на нейния възлюбен Нумеро Уно, /то май беше шията на патката/, не мога да подмина с равнодушие застрашаващото нейната репутация и добро име готвещо се покущение...
Отивам да се подготвя за маскения бал и да предупредя останалата прислуга за грозящата опасност...
|
| » Тук го обърнахте на |
1nomer1sam1 |
2007-10-15 19:15 |
римейк на филма "Опасни връзки", ама това вече е билоо, скучнооо... Затова аз ще продължа с моето житие-битие, което мисля, че е стократно по-интригуващо от интригите в Турвилския двор и парк.
По-горе кисито отвори дума за перушина, та се сетих, че не съм ви разказал къде се губих, когато всички чакаха да напиша за изневярата на жена си, а някои подозираха, че съм се бил запил или разболял... Пффф... Какво общо има това с перушината ли питате? Ами както лежах разстроен на дивана /душевно, а не иначе разстроен/, а спомените нахлуваха като “Деветия вал” на Айвазовски в двете ми полукълба - и ми звънна телефонът. Но някак си хладно звънна. Вдигам аз слушалката, а от нея ме лъхна студ - един от нашите полярници ми се обажда с молба да посетя тяхната станция. Аман-заман, Намбър Уан, вика ми той, елате да разрешите един както екологичен, така и чисто научен проблем от специфично естество, което ще ви кажем на място. Разбира се, научният работник в мен заговори, набързо свих няколко ката дрехи и полярния си костюм и запраших към полюса. От скромност ще премълча, че когато пристигнах, всички полярници се учудиха на това, че виждат на Южния полюс за пръв път сияние като северното... Друго Явление беше, пак от космически мащаб, но аз съм скромен, сами се сещайте... Проблемът, за който ме извикаха, беше, че пингвините от известно време започнали да оплешивяват. То хубаво, ми викат полярниците, ние си напълнихме сума ти възглавници с перушина, и дюшечета също, но да не стане някой биологичен сакатлък, тоест катаклизъм? Определете причината за този симптом, мистър Намбър Уан. Аз веднага се захванах с брейнсторминг, поради липса на други капацитети в станцията – със самия себе си. Едното ми Аз предположи, че може би е генетично? Друго вика – ако е генетично, пингвините досега да са голишари, трябва да е от храната. Ама те пак риба си ядат, ми вика третото Аз, изключвам храната да е причината, трябва да е от средата. Може би е алопеция, предположи първото Аз. Глупости, опонира му второто, перушината им пада навсякъде, не само кръгово. Да не е себорея, може да е от приток на тестостерон? Абе я зарежи тези Фройдови глупости, го скастри третото Аз, още малко и ще кажеш, че е заради стреса. А-а да се хванат за гушите, но аз сложих чертата – значи, сведох възможните причини до две: или е генетично, или е от средата.
Заех се с микробиологични изследвания на вътрешнонуклеарно ниво, но резултатите не позволяваха да се каже със сигурност какво причинява опадането на пингвинската перушина. Мъчих се в догадки, изчисления, хипотези... Докато една сутрин, както винаги отивам там, където царят ходи пеш... |
| » До: Richard Turpin |
Thomas_Hadfield |
2007-10-15 19:18 |
Уважаеми друже,
Бързам да Ви отговоря, защото имам новини, които навярно ще променят плановете Ви. Днес с моя тъст решихме да отидем на лов за яребици, с цел да разнообразим иначе скучното си ежедневие, и докато се взирахме в небето с насочени дула в очакване, изведнъж над главите ни прелетя ято гълъби (с тук-там някоя патка между тях). Веднага открихме огън, но успяхме да свалим само един гълъб. На него имаше вързано писмо до мадам Турвил, в което я предупреждават за присъствието на изпечен мошеник, който се представя за аристократ, и който заплашва по някакъв начин сигурността на Вашата госпожица Гер-Бер. Интересното обаче е това, че името на автора на писмото, както и това на въпросния мошеник ми се сториха някак много познати. Дълго мислих и препрочитах писмото...И изведнъж - Бум! - сетих се! Le Numero Uno и господин Бръшнаров. Навярно помните двама бивши членове на нашата банда - Muff Brush (наречен така, защото е добре известен четкосник), който е със селски произход, и който въпреки всичките ни услия да го убедим, че brush се произнася брaш, а не бръш, е нарекъл себе си Бръшнаров. Другият член е Akmash Kurt, който освен че е бил отличен ученик, името му винаги е стояло под номер едно в дневника и поради тази причина той сам с гордост е нарекъл себе си Нумер Уно. Както забелязвате в името му няма нищо аристократично, и е факт, че той е плод на любовта между обикновен месар и испанска циганка. Те двамата, помните, бяха най-добрите ни разбойници и мошеници, но откакто ги заловихме, че са...Ох, не мога дори да изпиша тази мерзка дума! Но Вие и аз, любители на женските прелести, презиращи и недопускащи всякакви плътски връзки между мъже, бяхме единодушни, че въпросните господа трябва да бъдат прогонени от бандата, защото сриват имиджа й. Le Numero Uno непрекъснато говори в писмото си за опита си над жените, което е с цел да прикрие (малко пресилено) истината относно "нещата", които прави и му правят щом падне здрач.
Както вече се досещате, мадам Турвил и младата госпожица Гер-Бер (за която дочух, че била единствена наследница на бездетната мадам Турвил) са жертва на някаква голяма измама, плод на тези изпечени мошеници. Според мен двамата разгейници, пардон - разбойници, се представят за благородници и разиграват някаква вражда помежду си. Необяснимо ми е защо са тези предупреждения и каква е точно стратегията им, но ако сте влюбен в нищо неподозиращата дама, трябва незабавно да предприемете някакви мерки, понеже Ви е напълно известно каква опасност крият за нея двата софт букета Brush а.к.а Brushnaroff, и Kurt а.к.а 1nomer1sam1.
С уважение: Хенфилд
|
| » |
1nomer1sam1 |
2007-10-15 19:19 |
А мястото, където царят ходи пеш, ако е на Южния полюс, беше на около петдесетина метра от станцията.
Полярниците бяха издигнали своеобразно естествено ВЦ под формата на иглу над една дупка. Изведнъж, докато задоволявах естествените нужди, подскачайки от крак на крак заради студа и любувайки се на жълтите висулки, забелязах, че една мечка наднича и ме фиксира през страничното прозорче на иглуто! Извъртях се към нея, а тя като видя..., всъщност не знам какво видя, само предполагам защо се стресна, направи кръгом и избяга в тръс! Друг на мое място би загубил ума и дума, но аз не само запазих самообладание в този сюблимен момент, но и запазих способността, характерна за всеки изтъкнат учен - да наблюдавам и анализирам. Забелязах, че и дупето на мечката беше оплешивяло!
Значи е от средата, казах си аз, не само пингвините, но и мечките олисяват - трябва сега да открия коя е причината.
Разгадката дойде така неочаквано...
|
| » |
1nomer1sam1 |
2007-10-15 19:34 |
Не чета фермани, по-дълги от 5 реда, освен ако не са мои, затова с презрение отминавам перушановците, които се кокошинят смело и кудкудякат, гаче ли са снесли тризнаци, а всъщност би трябвало да да бъдат овъргаляни в катран и поръсени с перушина в назидание за лъжите, които устите им не се свенят да изричат.
Докато моите писания са чистата истина, самата истина и нищо друго, освен истината.
Та бях започнал да ви запознавам с моето научно откритие, което направих така далече от любимия си кабинет, любимото си преспапие и любимия си речник.
Направи ми впечатление, че главно пингвините около българската станция страдат от пухопад. До американската станция - не, до руската - също не... По дедуктивен път стигнах до извода, че нещо, свързано с нашите полярници, може да е причината. И веднъж случайно станах свидетел на това, как звънна жиесемът на един от нашите хора. "Я елате, пиленца, при баткоооо, да ви схрускам сладко, сладкоооо" - това беше мелодията, която се разнесе над глетчера. Събралите се пингвини мигом се разпръснаха панически и се втурнаха в морето, подбирайки малките пингвинчета и оставяйки след себе си пух и перушина... "И ловец съъъъм, и рибар съъъм..." звънеше от друг джиесем. От тази мелодия пък забелязах, че мечката се плашеше. И цялата фауна бягаше при песента "Сто патрона ще ти вкарааам..."
Веднага всичко ми стана ясно като бял ден - животните са стресирани от чалгата, а стресът е причината за всичко.
Малко ми е съвестно, че и аз донякъде допринесох за стреса на мечката и за това дупето й още да оплешивее, но пък не съм я карал да занича, като знае, че са й слаби нервите...
|
| » О, сега се сещам за |
1nomer1sam1 |
2007-10-15 19:37 |
наказанието, което наложих на моята фенка Гера-Бера...
Нима съм бил толкова заслепен в безпощадността си?
Сега разбирам какво съм могъл да й причиня, или вече съм й причинил... когато я наказах да слуша три пъти чалга...
Гери, ако е тъй - мадам дьо Турвил може да ти услужи с някоя от нейните перуки...
|
| » |
1nomer1sam1 |
2007-10-15 19:52 |
Тук двама никакъвци /м.р. от никаквец/ си разиграват коня, по-скоро катъра, и ни представят някакъв римейк на отношенията лошо ченге – добро ченге, или за тези, които са гледали снощи БТВ - отношенията Агамемнон-Менелай. Единият демек искал богатствата, другият искал сал девойката. Друг път, моят индуктивно-дедуктивно-традуктивно-аналитично-синтетичен ум проникна в тайните им замисли, за мен въжделенията им са кристално ясни, а намеренията - прозрачни, като една община в предизборно обещание. Двама разбойници се карат, а всъщност накрая се появява горският /или Бойко Борисов/ и разгонва и двамата.
Така и сега Richard Turpin и Thomas_Hadfield /пфу, че чуждопоклонничество, трябваше да им копирам имената/ представят пред аудиторията номера от стари вечеринки и се надяват номерът им да мине. А после мосю Бръшнаров ще се яви на бял кон и ще раздаде справедливост, като метне на седлото си мадмоазел Гер-Бер, и предвидливо скрие в дисагите си маските на Рич и Том, с които е манипулирал лековерната публика...
|
| » ...................... |
KOTAK |
2007-10-15 21:07 |
| Мили дами....Аз играя ролята на секундант/или ще/между г'осин Бръшнаров и г'осин Ла Нумер Уно/дано да не са една и съща особа/,така че ви моля най-смирено гледайте слушайте подсвиркайте но не пипайте...Иначе ще ви дам на Агонцев... |
| » ............. |
KOTAK |
2007-10-15 21:11 |
| А Томас и Дик нада ли знаят за разпрата между Нумер и Бръшнаров....Тука жанра е различен господа...Всички сте от стари аристократични семейства НО, с различна географска принадлежност...Така че всяка жаба да си знае гйола...Тримата мускетари/ха ха ха/ |
| » О, толкова съм болна! |
gera_bera |
2007-10-16 09:26 |
Дори и прекрасната ми коса страда. Защо е този листо..ъъъ... косапад? Моят катраненочер венец бяга от мен на кичури и дори не изпитва свян от това. Но какво е това предателство? Дали наистина се разболявам? Дали климата ми е повлиял зле или това е генетично? Но как бих могла да знам дали е генетично, като никога не съм познавала родителите си?
Трябва да питам мадам Дьо Турвил, която ме отгледа като родна майка, след кончината на истинската ми майка - прогонена от семейството си французойка, заради престъпната и любов с испански благородник...
Може би тя ще знае... И може би ще ми услужи с някоя от перуките си докато открием причината за моето заболяване. Но сега се сещам. Тук на гости вчера пристигна д-р Хаус. О, да! Сега ще отида при него за преглед. Той със сигурност ще ме спаси, макар и преди това да ме разболее три пъти повече...
Днес, поради заболяването си мисля да пропусна изпълнението на непоносимото наказание. Пък и след като вчера така успешно скрих истината за изгубеното писмо, мисля, че няма да се затрудня и с прикриването на още едно .... престъпление... |
| » Оффф... |
gera_bera |
2007-10-16 10:22 |
Този д-р Хаус е така противно, ужасно, зловещо.... очарователен. Току -що ме прегледа и реши да започне акцията по моето тежко разболяване с цел пълното ми излекуване. Но що за напредък има вече в медицината? Та той дори не ме докосна? Дори не ме накара да се съблека? Хм..?
И що за лош вкус към бастоните, които е принуден да ползва поради частичното си осакатяване? Ако скъпият г-н Бръшнаров беше тук, сигурна съм щеше да поправи тази ужасна грешка на помощните аксесоари по най-добрия възможен начин. Но защо сега се сещам за г-н Бръшнаров? Та нали дойдох тук за да го забравя? Хм... Бастонът е виновен...
Както и да е... Време е за първото ми лекарство, само, че този път предписано от д-р Хаус. Пиявици?! .... Бляк! Но поне без чалга за гарнитура:))) |
