| » Huh, mnogo pozdravi na |
dundichka |
2007-10-19 03:00 |
| gospodina Brushnarova ot Liucern, liucernata e vse taka sochna i sveja:))) |
| » оооо |
1nomer1sam1 |
2007-10-19 16:57 |
О, Дундичка наминала, и нито дума за мен?!?... Поздрави сал за Бръшнаров... Кръв капе от мойто сърцееее, че не срещат ответност у нея моите чувства, защото нали знаете лафа "Господ наказва, когото обича"... Наказах я и после ме ръчкаше притеснението, че може би моето наказание й е причинило жестоки страдания и то е причината за дългата й липса във форума... Даже бях склонен да й го прекратя предсрочно, да й се реванирам, тоест реванширам с реванЕ...
Но тя дори не споменава името ми... Така да ме наказваш, Дунди?!? Но може би, щом ме наказваш, значи?...
|
| » |
1nomer1sam1 |
2007-10-19 17:01 |
Впрочем като стана дума за значения - онази нощ сънувах много загадъчен сън... Седях на една английска ливада с френски акцент и се любувах на пейзажа, който изглеждаше някак си аристократичен, като средновековен гоблен... В далечината пасеше вакло агънце и весело хвърляше къчове с копитца в лютичетата... Нищо не предвещаваше зловещия развой на събитията. Изведнъж от небесносиньото небе /моите сънища винаги са цветни като реклама на "Леко"/ се спусна зловещ ястреб с наметало като на Супермен, а на гърдите му имаше буквата "Б", може би монограм? Той извади лакиран бастон /не ме питайте откъде го извади, в съня не видях/, с извитата му дръжка закачи за задния крак агънцето, заклещи го грабливите си нокти и го вдигна... Не ми излиза от ума как жално ме гледаше /агънцето, не ястребът/, отчаяно плачеше "Гee-e-e", но след малко се превърнаха в точка в небосвода... От него останаха само няколко вакли кичури, паднали на ливадата, които после аз сложих в медальон...
Сега търся ониромант, но квалифициран, да ми обясни съня. Аз всъщност самият съм тълкувател на сънища, но се занимавам с това, както и с мозъчната хирургия, през свободното си време.
Или в краен случай може психоаналитик, но задължително да е квалифициран.
|
| » |
1nomer1sam1 |
2007-10-19 17:21 |
| Виждам името на д-р Хаус, спомням си когато отидох в болницата му в качеството ми на пратеник на нашето МЗ. От министерството чули, че е виден диагностик, и ме изпратиха да го вербувам да дойде у нас, за да постави диагноза на нашата здравна система. Аз им викам - абе на нашата система диагноза не й трябва, а реанимация, ха-ха, но те не ме послушаха. Отивам аз в кабинета му, като специалист при специалиста, а той се беше излегнал в едно кресло и жонглираше с бъбрек и лява хемисфера - макети, разбира се. Дори не се обърна при влизането ми, но когато му казах името си, трепна, замръзна и ме погледна с разширени от уважение зеници /а може би да е било от саморъчно свитата цигара, чийто фас беше на бюрото/. Гипсовата хемисфера, която не успя да улови, го прасна по фонтанелата, а бъбрекът се изтъркаля на пода. В този момент на вратата на кабинета се почука и влезе блондинка.... |
| » Номерче, любов моя! |
gera_bera |
2007-10-19 17:21 |
| И моето наказание изтече , нали? Една седмица мина май... |
| » |
1nomer1sam1 |
2007-10-22 19:17 |
Гери, надявам се да си си взела поука от наказанието и да не си се пропила от мъка в трепетно очакване на продължението за моите срещи и работа с Хаус.
Ето какво стана по-нататък:
...Всъщност блондинката не беше руса, а с кестенява коса и прекрачи през прага, куцайки. Докторе, започна тя, но като видя, че в кабинета сме двама доктори, попита: Господа, кой от вас е д-р Хаус? “Д-р Хаус е на секстерапия при д-р Гъди-Гъди”, отговори невъзмутимо Хаус, без да поглежда, защото отново се беше обърнал с гръб към вратата и свиреше на въображаема китара. Мога ли да ви помогна, госпожице? – попитах аз. Докторе, куцам. Как куцате? Ами с крак, отговори тя. “Случаят е мой, аз ще се заема!” - изстреля Хаус, като светкавично се завъртя на стола към нас. “Защо пък вие?”, поинтересувах се аз. Защото самият аз куцам, вика Хаус и победоносно посочи към вирнатия си бастун, който изпълняваше ролята на въображаемата китара. “Значи, според вашата логика лекарите трябва да лекуват предимно болестите, от които боледуват, зададох му аз един евристичен въпрос. - Тогава кога сте на смяна в психиатрията, ха-ха?” Шегичка! Не я разбрахте? Е, и Хаус не я разбра, дори не се усмихна, даже май се намръщи, но малцина оценяват моя английски хумор и тънката ми ирония. Тогава реших да опитам да разведря обстановката с друга история. “Веднъж в психиатрията при дежурния лекар влиза пациент и иска да бъде преместен в друга стая. Но защо, Наполеоне, пита лекарят, нали нарочно те преместихме на това място, за да не сте заедно с Кутузов и да не се избиете? Да, отговаря пациентът, ама съседът ми по легло ме мисли за коняк “Наполеон” и все напира да ме отвори с тирбушона си, Верленът му с Верлен!” Ха-хахахахаха-ха! – разхили се Хаус, явно този път загря. Както виждате, на минутата съчинен експромт, груб лекарски хумор, но подейства.
- Момчета, обади се плахо госпожицата, кажете – ще живея ли?
|
| » * |
nefertiti2 |
2007-10-22 23:46 |
| Хи хи хи... |
| » u |
kurdo |
2007-10-25 13:19 |
| lallaaaaaaa |
| » |
1nomer1sam1 |
2007-10-25 18:23 |
...Зависи, каза Хаус, от това дали ще ми кажете истината, само истината и цялата истина. Например какво правихте днес? "Амиии, замисли се пациентката, първо бях по бизнес, защото според мен една жена трябва сама да си изкарва парите, а не да зависи от някакъв си джърк или да реве, че й е мизерна заплатата, без да си мръдне задника. То затова са им увиснали задниците на ония дърти кифли, защото не ги мърдат. Аз например го мърдам и изкарвам на ден толкова, колкото за половин месец вие двамата, взети заедно. Може би само моят психиатър изкарва повече от мен..."
Разбира се, това беше една преувеличена до невъзможност хипербола, защото госпожицата просто си нямаше и хабер какви са авоарите, банковите сметки, дивидентите, приходите, рентите и парсата на вашия скромен слуга 1nomer1sam1, но предпочетох да си замълча. Хаус също не реагира, и тя продължи:
"След бизнеса ходих на мач, а там една тъпанарка, дето седеше на задния ред, ми вика, че не трябвало да се изправям, щото, вика, не съм дошла да гледам твоя гръб и гъз, а играта на терена! Разказах й играта на тая стара чанта! Като иска да седи, да си е седяла вкъщи на фотьойла! После ще се оплаква, че е като Тинки-Уинки в ханша. И защо пък да не гледа моето задниче - спортно, стегнато, като камък, пипнете..."
Аз пипнах, Хаус се ограничи само с едно "Бреййй..." |
| » |
1nomer1sam1 |
2007-10-25 18:37 |
...Ама то, продължи мацката, такова спортно задниче се поддържа с тренировки и фитнес, затова след мача отидох на езда, там нищо ми нямаше, после малко на шопинг... Езда? - запита Хаус. Веднага да се направи оглед на обора за микроорганизми и да се прегледа конят! Неее, на коня нищо му няма, абсолютно сигурна съм, вика мадамата, ето вече цели четири години, откакто навърших за пръв път 21 и ми го подариха, не е боледувал...
Блондинка сте, нали? - попита я Хаус.
Но как познахте, Хаус? - учудих се аз, защото, както вече писах, гърлата не беше руса. Всички пациенти лъжат, но зрелостта на разсъжденията й е на много по-млада жена, отговори Хаус. Защо криете, че сте блондинка, вика й той. А защо, когато влязох, вие скрихте, че сте Хаус, го контрира пациентката. Да не сте участвали в ученическия отбор по дебати, с лукаво присвити очи я попита той, а моят великолепен нос с изострен нюх надуши, че пред мен май се заформя флиииирт...
|
| » :))) |
Ann_B |
2007-10-25 18:49 |
талант се лей в тоз форум тези дни.....,че и по принцип...
Между другото, четох накъде, че прототипът а Д-р Хаус бил Шерлок Холмс. И Номер1съм явно го е прочел или някак си с безчетните си дарби го е усетил.
За останалите прототипи - no comment - само смях :)) |
| » |
1nomer1sam1 |
2007-10-25 19:08 |
Оставете амурите на купидоните, му викам аз, по-належащо е да открием причините за куцането на пациентката, какво да правим? Мамоскопска палпитация, предложи Хаус. ??? - питам го аз, вдигнал недоумяващо вежди, защото, признавам, това решение ме озадачи. Трябва да изключим различните възможности, на глас ми вика Хаус, а наум си рече: "Абе просто исках да й обарам циците."
Питате се как съм разбрал какво си е помислил? Е, може би досега не съм засягал тази страна от разнородните ми способности, но сега е времето скромно да спомена, че притежавам известни, макар и неограничени екстрасенски заложби. Именно благодарение на тях и на нечовешката ми проницателност съм разгадавал много неразгадаеми за другите загадки. Не знам как стоят нещата с Хаус, признавам му известна прозорливост, но ще ви съобщя още един досега неизвестен в литературознанието факт - аз съм прототипът на Шерлок Холмс.
Защо да не пробваме с дефибрилация? - вика Хаус. Необходимо ли е, вдигам отново вежди аз. Не, вика Хаус, но ми харесва да казвам на колегите "Пазете се" и да гледам как подскачат пациентите...
|
| » Продължение на историята от пациентката |
n1i1 |
2007-10-26 10:16 |
Искам да ви доразкажа историята, за да не ви държа в напрежение твърде дълго.
и така ... Още от самото начало на прегледа имаше нещо подозрително. Чудех се дали те се лекуват взаимно или ще лекуват мен. Надпреварваха се как да се надприказват и какви тъпи въпроси да задават. Какво заначение има, че съм боядисана блондинка?! Главата е много далече от краката. При нормална стойка, има предвид.
Какво ли не предположиха тези двамата: бактерии от коня, вредна боя, мастит, алергия от картофи .... Работата взе да се проточва и, тъкмо когато се чудех до къде ще стигнат и как да се измъкна без да ги обидя, влезе сестрата.
Извини се, че трябва да остави някакъв формуляр и докато вървеше към бюрото, тихо вметна:"Госпожице, токът ви е слупен много лошо." Изпънах "болния" крак и погледнах - беше права - от токчето беше останал само нещастен чукан. Вдигнах поглед към докторите. Те гледах втренчено към обувката.
После събитията се развиха с бясна скорост. Номер 1 започна да крещи, че средния персонал не може да се меси в диагнозите на докторите, Хаус метна бастуна по нещастното момиче. Голям късмет извади горкото - успя да се скрие зад бюрото. В следващия момент двамата се хвърлиха към мен с викове: "Ще поправим проклетата обувка!" и "Ние не грешим!". Добре, че тренирам бойни изкуства. С два-три шута се отървах от тях, излязох от стаята и хукнах по коридора. Те ме последваха и крещяха: "Охрана! Заразно болна бяга." С охраната не се справих. Затвориха ме в една стая. След малко дойде визитация, начело с двамата хубостници. Някакъв студент започна да срича статистика за счупените токчета в америка и в света. Направиха извод, че това е остро заразна болест и трябва да се изследва, за да се разработи ваксина. Това вече беше много дори за тренирания ми дух. След визитацията, избягах пред прозореца. Бях на 12-тия етаж и само добрата физическа подготовка ми позволи да изпълня сложна комбинация от ходене по тесен перваз, висене от корниз и няколко акробатични скока. Накрая събралата се публика ръкопляскаше. Малко ги разочаровах, че не се разбих на паважа, но оцениха представлението по достойнство. |
| » |
1nomer1sam1 |
2007-10-26 17:19 |
| Някой май е избързал като пуле пред майка си. Както казва народът, а народът винаги знае какво да каже: "Пулето, дето бърза пред майка си, слепи ги ражда." Ето на - и в случая имаме работа с едни такива врели-некипели, слепи-нелепи пулешки деветини. Някаква особа, представяща се за въпросната пациентка, предлага на вашето внимание един несполучлив напън за сценарий за треторазреден екшън с катерене по первази и салтоморталета във въздуха. Глупости на морталета, ще кажа аз - болницата на д-р Хаус беше само на 8 етажа. Ако такова нещо наистина й се е случило, не е било в тази болница, нито с тези действащи герои. Може да й се е чупил ток, допускам - най-вероятно обаче това е зрителка, прекалила с гледането на тв реклами за пожарогасителя и наденицата на СуперЛюбо, и решила да се пробва и в съчиняването на екшъни. |
| » |
1nomer1sam1 |
2007-10-26 17:23 |
Но да не обръщаме внимание на тези нескопосни опити и да продължим от дефибрилацията на пациентката, която предложи Хаус. Вие още малко и ще поискате дефлорация! - викам му аз. "Това е идея - дали да не опитаме, колега?" - пита ме той. Ах, ти палавнико, викам, аз с удоволствие бих опитал, но в случая е очевидно, че сме ужасно закъснели... Дааа, отговаря Хаус - а и пациентите не подскачат при дефлорация...
И тогава като че ли ме удари ток от дефибрилатор! Осени ме идея, те идеите при мен някак си така сами идват, без да съм ги канил даже, но тази ми се струва достойна за Нобелова награда...
|
| » Идеята |
1nomer1sam1 |
2007-10-26 17:26 |
| Ха, помислих си аз, а у нас подскачат, когато чуят сметката при лекаря!... Може би е възможно да се постига ефектът на дефибрилация по този начин - покажеш им сметка, може да е на парно, на ток - и пациентът вече се дефибрилирал! Извадиш вестник със статия за повишаване цената на хляба - дзак! - и сърдечната дейност на болния вече се регулирала... Такса при джипи 10 лева за пенсионери - дзак! - и той вече подрипва! Може би понякога има вероятност сърдечните тонове така да се синхронизират и успокоят, че... Но в резултат или се регулира дейността на сърцето, или броят на болните - и все ще е файда - за социалното министерство, за здравната каса... Веднага си извадих диктофона да запиша идеята, надявам се на вашата почтеност да не ми отмъкнете под носа Нобела... |
| » Тцъ, тцъ, тцъ |
n1i1 |
2007-10-26 17:40 |
Колко лъжи са способни някои особи да излеят, с едничката цел - да прикрият скандалната си некомпетентност.
Ама, как, моля ви се? Някаква си сестра ще е по-наблюдателна от вездесъщите?!
Само мисълта, че ще се разчуе ги удря в либидото.
Да бях останала, сигур щяха да ме уморят, за да няма свидетели на позора. |
| » Номерче №1 си! |
gera_bera |
2007-10-26 18:40 |
Вие още малко и ще поискате дефлорация! - викам му аз. "Това е идея - дали да не опитаме, колега?" - пита ме той. Ах, ти палавнико, викам, аз с удоволствие бих опитал, но в случая е очевидно, че сме ужасно закъснели... Дааа, отговаря Хаус - а и пациентите не подскачат при дефлорация...
хахахаха.... |
| » ... |
1nomer1sam1 |
2007-10-30 18:49 |
...Вече си представях как държа плика с Нобеловата награда в едната ръка, а с другата вдигам статуетката, представях си как развълнувано ще започна благодарствената си реч пред научната аудитория, събрала се да почете новите нобелисти, вече чувах бурните ръкопляскания, преминаващи в овации при моя скромен поклон... Изведнъж в розовата мъгла проблесна нещо синьо, а сред аплодисментите прозвуча въпросът - дали да не опитаме добрия стар ядрено-магнитен резонанс? Хаус ме фиксираше с лявото си опулено око и чакаше моето мнение за лечението на куцащата пациентка. И какво ще установим, зададох му резонния въпрос - че главата на нашата блондинка резонира, тоест кънти на кухо? Че то и така е ясно. Хммм, ами ако пък направим трахеотомия и извадим оттам ахилеса - може да отстраним куцането, вика той. Аз предлагам ректална пенетрация, опонирах му аз - и оттам да се доберем до ахилеса. А, заговорнически ми смигна Хаус, отначало те подозирах, че искаш да видиш пациентката от този ракурс! И пак ми смигна! Не, казвам му аз, просто оттам е по-близо. Но пътят от трахеята е по-интересен, аргументира се той. Ти да го беше извадил тоя ахилес през носа й, още по-интересно щеше да ти е, контрирах аз. Между другото, като стана дума, казвах аз преди време на моя стар познат Рамзес II - абе остави това фараонство и робство, ще ти излезе през носа, но той не ме послуша, мене, главния си жрец. После наистина му извадиха карантиите през носа, всеки може да види мумията му...
Но аз се отплеснах в исторически екскурси, а в този момент в кабинета влезе, по-скоро влетя млада жена с бяла престилка, вероятно стажантка, която хвърли на масата пред Хаус дателен сутиен, прашки и златни сандали със счупен ток. Докторът вдигна учудено вежди и с единия край на бастуна си - прашките, разглеждайки ги с любопитство. Коя сте вие, попита недоумяващо, но все пак невъзмутимо той. |
| » Maleeeeiii |
111808 |
2007-10-30 18:53 |
| Gospodi, slez i si priberi veresiite :))))) |
