| » KraKra, |
fidelma |
2008-06-06 09:57 |
Новият Завет е представен с огромно количество древни ръкописи на гръцки и преводи на сирийски, латински и коптски.
През 1930 г. бяха открити знаменитите три новозаветни папирусни кодекса, които носят наименованието на собственика Алфред Честър Бети, написани в 3. в.сл.Хр. Друг изключително важен папирусов фрагмент открит в 1935 г. е папирус Риландс, по името на библиотеката Джон Риландс в Манчестер, на която е бил продаден. Всички папирусни експерти считат, че е бил написан в първата половина на 2 в. сл.Хр., а някои именити европейски учени са го датирали във времето на император Траян (98-117 сл.Хр.). Макар, че съдържа само части от Йоан 18:31-33 отпред, и ст.37,38 отзад, този фрагмент е от огромна стойност. Той смълча онези критици, които датираха произхода на четвъртото евангелие (Йоан) към края на 2-ри век сл.Хр. Фактът че евангелието на Йоан е било написано в Мала Азия и в началото на втори век разпространено така, че едно копие е било в обръщение в Египет по това време, е силен аргумент в полза на приемането, че Йоановото евангелие е било съставено в АПОСТОЛСКО ВРЕМЕ.
Най-старите пергаментни кодекси на Библията на гръцки (Стар и Нов Завет) са прочутите Кодекс Ватиканус и Кодекс Синаитикус от 4-ти век сл.Хр. и Кодекс Александринус от 5-ти век сл.Хр., и още множество други ръкописи.
|
| » KraKra, |
fidelma |
2008-06-06 10:13 |
Ранните християнски църкви от първи век са запазвали писмата на апостолите и на водачите на църквата. На църквата и е било необходимо ръководство от хора, живеели по времето на Исус и познаващи от личен опит развилите се тогава събития. По този начин писанията на очевидците са имали голяма стойност всред младата църква. Тази практика на съхраняване е позната още от еврейските синагоги. Така съхранени писмата са били използвани в богослуженията на църквата.
В посланието на Клеменс до коринтяните (края на 1 в. сл. Хр.) автора цитира текстове от първото посланието на Павел до коринтяните. Това показва, че много ранно посланията на Павел са имали каноничен авторитет всред християните. Подобно е положението и в посланието на Игнатий до ефесияните (написано около 110 сл. Хр.), където Павел и неговите послания са известни.
Около 140 г. сл. Хр. един християнин на име Марцион сформира свой канон, в който вкарва само 10 от посланията на Павел. Останалите днешни книги на новия завет той счита за юдейски трудове и ги отхвърля. Малко по-късно около 170 г. сл. Хр. се появаява един друг канон, наречен “Канон Муратори”, в кокйто са включени всички послания на Павел, но без посланията на Петър, Йоан и Яков. В това време се появяват и много апокрифи, които застрашават чистотата на учението.
Така църквата е предизвикана да състави и определи канона на Новия завет. В края на 2 век Ириней познава 13те послания на Павел. Малко по-късно и Тертулиан говори за тях, без да споменава 2 и 3 Йоан, Яков и 2 Петрово. Така се заражда една дискусия за канона, която продължава до 4 век.
- Атанасий пише от Александрия през 367 г. сл. Хр. едно великденско послание до християните, в което се споменават всичките 27 книги на новия завет.
През 4 век на следните събори в западната църква са споменати всичките книги на Новия завет:
- Синода в Рим през 382 г. сл. Хр.
- Синода в Хипо Регио (Северна Африка) през 393 г. сл. Хр.
- Синодите в Картаген през 397 и 419 г. сл. Хр.
Това показва, че във втората половина на 4 век канона на Новия завет е бил вече окончателно определен.
Трябва да сме наясно и по въпроса за еврейските апокрифни книги, чиято автентичност не може да се докаже, и съдържащи учения нехармониращи с основните истини на каноничните книги. Въпреки че тези писания са били отхвърлени от апостолите и християнските писатели до средата на 2-ри век сл.Хр., и от самите евреи, те намират злополучен прием в християнската църква към края на 2-ри век сл.Хр. От тогава те не са били изхвърлени от католическата църква. Реформаторите взели твърдо решение за отхвърляне на апокрифите, но след тяхната смърт, тези книги още веднаж били въведени в някои протестантски църкви. Последните били окончателно отхвърлени от тези църкви в 19-то столетие.
За съжаление и двете издания на Българската Синодална Библия съдържат 11 апокрифни книги плюс 13 и 14 глави на Данаиил, които са апокрифни добавки към книгата на пр.Даниил, съдържаща в оригинал само 12 глави, и един апокрифен пасаж към 10-та глава на книгата Естир.
|
| » Фиделма, |
KraKra |
2008-06-06 12:23 |
| а как ще коментираш новооткритото Евангелие на Юда, както и коптските Евангелие, окрито в Египет? Те се оказаха автентични и доста по-ранни от онези другите, официалните.... Т.е, те също са съществували по онова време, но не са приети от "светите отци" за официални, истинни и задължителни, а са били обявени за ерес именно на Втория вселенски събор през IV в., защото представят Йисус в съвсем друга светлина от наложилата се догма? Тази светлина не е отрицателна, но е човешка, а не е представен като безгласен син божи. Там той безспорно е описан като женен човек и мисля, че се досещаш коя е съпругата му. Само от този факт, половината послания на църквата отиват по дяволите. Представен е като евреин, спазващ еврейската традиция и обичаи и прочие, нещо, което руши из основи концепцията на църквата и на учението, което се опитва хилядолетия да ни пробута като негово, нашепнато директно в ушите му от истинския му баща. |
| » KraKra, |
fidelma |
2008-06-06 13:25 |
| Съществуват множество коптски евангелия, наред с редица други ръкописи, които са разгледани в първите векове на християнството от вселенските събори, но затова не се споменава нито дума. Такива ръкописи винаги са съществували, макар и някои неоткрити досега, които авторите удобно премълчават. Религията не е съчинение по ръкопис, каквато се опитват да я представят изследователите от "Нешънъл Джеографик", позоваващи се на научни методи, с които определят възраст на документ, но игнориращи религиозната страна (а и философската). Малко смешен е начина, по който екранизират образа на Юда като млад, красив, вглъбен и благороден младеж сред другите, не така добре изглеждащи апостоли. Едва ли има и сериозен специалист, който дори бидейки и атеист, да приема шарлатански скалъпеното тълкуване. Явно авторите разчитат на зрители, които възприемат послания главно с картинки. |
| » Фиделма, |
KraKra |
2008-06-06 22:04 |
| позволявам си да не се съглася с теб относно значението на един документ. А след като говорим за житието на сина Божи (както можем да наречем Новия завет и по-специално имам предвид четирите официални Евангелия), значи, това е документ, удостоверяващ че описаните събития действително са станали. А това се доказва със средствата на науката и съм съгласен, че тук картинките са без значение. При определяне автентичността на един документ, и респективно истинността на описаното в него, нито вярата има значение, нито философията. Затова ако прибегнем до философията и по-специално до етиката, можем да приемем, че описаното в тях е с морално предназначение, ама само до толкова. И тъй като тяхната истинност е силно под съмнение, за да не кажа нещо друго, те са едно хубаво фентъзи с философски и морални аспекти. |
