| » Не бе Лелче |
suzi711 |
2007-05-30 20:35 |
| пиша си с една мацка в другия форум щото ти нали скиториш по сайтовете та мислех че си заета."Януари" е страхотна тема, скоро я открх и направо се пристрастих към хората там, нали съм си "романтична" :)))...абе не признавам пред всичк, ама наистина съм. |
| » А, да |
suzi711 |
2007-05-30 20:39 |
| кафе е крайно време да пием, а може и нещо по хард /само аз де, ти нали си въздържателка/.Първо в София, после и в Пловдив.Дано не съм стреснала останалите с мойто плямпане обаче шефа от сутринта ми сговни настроението та само за лай....така де, разбираш за какво мога да говоря. |
| » Добре помислих, че ми се разсърди, |
Lelka_debelkaa |
2007-05-30 20:50 |
| трябва да ти кажа, че сега паля и тръгвам към където и да е щом и ти си там . |
| » ама ти защо мълчиш и не казваш каква поезия |
Lelka_debelkaa |
2007-05-30 20:58 |
| в тая тема, отивам да я чета идвам след малко. |
| » Момичета, |
Eli_as |
2007-05-30 20:59 |
тук съм за малко. Искам искрено да ви благодаря за разбирането и подкрепата. Изчетох всичко внимателно, но в момента съм малко уморена, та не мога да отговоря обстоятелствено. Разбрах какво искате да ми кажете, лелче, благодаря за съветите - повярвай правя всичко това и не съм загубила самочувствие /или поне мисля, че не в големи дози/, това помага наистина, но май временно - после пак ти остава лайнения привкус в устата...:))) Аз всъщност незнам точно в кой етап от този осран период се намирам / май влязох в общия тон? :)/, но винаги дочаквам да ме огрее слънцето и дъжда да поумие очите ми...Въпроса е, че в момента май бройката на кофите ми дойде малко в множко, и по лошото е, че колкото повече време минава, повече се размирисва!
Но както и да е, за сега стискам зъби и се надявам скоро за пороен дъжд... |
| » Хехехехе |
suzi711 |
2007-05-30 20:59 |
| Ще се организраме.Аз съм на "Руски паметник"или в "БАН", зависи как ми се падне, защото не ми стига едно работно място...т.е. три ако броя и семейното такова.Кажи как мина твоя ден че аз ако се разприказвам пак нищо ен/интелигентно няма да кажа :)))?С Паола изглежда се познавате от по рано обаче ми харесва момичето, дано се обажда по-често :)) |
| » >Лелче, |
Eli_as |
2007-05-30 21:02 |
| относно книгите, които ми препоръча, някои съм чела, други съм пропуснала, или все отлагам да ги грабна, но обожавам да чета! :))) Обичам различни гледни точки, обичам да си обогатявам духа. За това мерси за ценните препоръки! :))) |
| » Ели |
suzi711 |
2007-05-30 21:07 |
| а добре дошла персонално :))).Казах вече че метафоризирам /я какви думички съм можела да извъртя без да ми се усучат пръстенцата по клавиатурата/, защото имах кофти ден :))).Иначе първото, което ми дойде на ум сутринта беше "Чупи го тоя, няма да живееш сто години та все да щадиш нечии чувства", обаче това е много индивидуално и трудно се дават съвети особено при този вид запознанства в нета.Поглеждам ситуацията спрямо моя характер искам да кажа :))).Та затова така задълбах в каналите...с извинение |
| » Сузи, |
Eli_as |
2007-05-30 21:10 |
не се притеснявай, не винаги сме длъжни да казваме нещо "интелигентно"... :))) Така ми е забавно с вас, че всякакъв род комуникация е добре дошла, пък нали се предполага че можем да четем между редовете и да запазим представата за другия, дори когато си позволява "някои малки волности"?! :)))
Относно другия форум и темата"Януари" - хвърляла съм поглед там и ми беше направила впечатление, но не съм задълбавала по простата причина, че нямам много време, а и главно тук си разменяхме реплики....:))))
Дали още темата е там?
Няма само вие да скиторите из сайта.....:)))))))))) |
| » Сузи, |
Eli_as |
2007-05-30 21:16 |
:))) добре заварила персонално :))))
Аз май малко се поомотах сега, но надявам се, успя да се ориентираш.... :)))
На мен пък взеха да ми се поусукват пръстите и на простите думички, та остави другите....
Много си права, че така не могат да се дават съвети, но все пак - трогната съм....:))
А и за другото си права.... То и аз мисля като теб по тези въпроси, но незнам защо сега така "запецнах". Дано скоро се окопитя, че май губя и неговото време, и моето, а това вече е непростимо.....:(((((
Но пустия му манипулатор, някакси все ме върти на пръст, а пък аз каквато съм чувствителна понякога.....
Незнам с какво ме владее...... |
| » Ели |
suzi711 |
2007-05-30 21:22 |
Това го бях писала преди вереме на една друга приятелка, не знам защо съм го запазила, може би защото нейната история ме разтърси, а е толкова подобна на твоята....
Стоеше на бара. Допушваше цигарата си и си мислеше за толкова много неща. Всъщност не мислеше. Чувстваше. Сърцето И не спираше да препуска в гърдите И и не Я оставяше да си поеме дъх. Усещаше, че се задушава. Не можеше да си обясни какво се беше случило, а и не беше сигурна, че иска да открие обяснението. То, Обяснението щеше да обърка всичко.
Доскоро беше пристрастена към Него. Беше неделима част от същността И. Опитваше да дава рационални обяснения на всичко. Опитваше се да бъде практична и да подхожда теоретично и гностично към нещата, особено към чувствата. Обяснението Я беше открило. Стана случайно. Срещата им беше кратка, но Тя все още си спомняше всичко. Беше вечер и беше сама. Болеше Я... толкова силно и толкова раздиращо. Мислеше си, че ако разбитото И, в чисто метафоричен смисъл, сърце кървеше наистина, щеше да е мъртва преди стотици мигове, от загубата на червената и гъста течност. Слушаше U2, пиеше водка и палеше цигара от цигара. Слушаше и си задаваше въпросите, които и Боно задаваше. Разочаровах ли те или разочаровах себе си? Оставих ли лош дъх в устата ти или го направи ти? Мога ли да ти простя и дали ти можеш да ми простиш? Димът от цигарата И придобиваше странни форми. Форми, които даваха частичен отговор на въпросите И. Частичен, но не пълен. Тогава се появи То - Обяснението. Докосна Я нежно, така както искаше и знаеше, че няма да бъде докосната скоро. Каза И „Аз мога да ти дам отговорите, но преди това искам да си сигурна, че си готова да ги узнаеш”. То Я гледаше мило, почти интимно и Тя знаеше, че Я познава и че наистина може да И отговори. Беше ли готова? Не. Но искаше да разбере. Обяснението И каза, че няма да може да се върне назад и че Знанието ще я промени. Осъзна, че ще Я промени, но не беше ли Я променила и болката? Явно И беше период за метаморфози и искаше да стигне до края. Не знаеше дали ще оцелее, но пък си струваше да опита. Обяснението се усмихна и Я целуна – нежно и И даде всички отговори. Каза И това, което искаше да чуе и тя почувства блаженство. Блаженството започна да Я обгръща – бавно и страстно. Тя му се отдаде, а Обяснението беше онзи невидим участник в тяхното любовно и страстно отдаване. Дирижираше акта с невероятна прецизност. Знаеше какво да направи във всеки един момент, така, че тя да изпита удоволствието от което имаше нужда. Когато всичко свърши и тя и Блаженството се отпуснаха Обяснението каза „Ще остана с теб ако искаш... за да се чувстваш по-малко самотна”. Тя прие и сключи сделка, изричайки: „Аз също ще остана с теб” и скрепи съюза им с целувка, независимо, че допреди малко бе в прегръдките на Блаженството. Знаеше, че единствено Обяснението, може да извика Блаженството и да Я накара да се чувства толкова добре.
Връзката им продължи много дълго време. Бяха заедно няколко години. Обяснението се бе вкопчило в Нея и бе завладяло всичките И сетива. Тя също се беше вкопчила в него. Имаха нужда един от друг, за да се чувстват по-малко самотни. Бяха станали едно цяло и се бяха изгубили един в друг. Всеки път, когато Тя срещнеше някой, който се опитваше да Я накара да повярва, че може да извика Блаженството, се появяваше и Обяснението, което И казваше, че той не е такъв и че Я лъже. Напомняше И болката и Я умоляваше да Му повярва, а Тя Му вярваше, защото То беше до Нея, когато имаше нужда и когато бе слаба... когато си мислеше, че болката ще Я задуши. Всеки път Я питаше дали иска да си тръгне, но и казваше, че вероятността да се почувства отново така е голяма, защото вярва на хората и им се предоверява. Казваше И, че То е единствената бариера между сърцето И и всички хора, които искат да се изгаврят с Него и да Го разбият. Всеки път Я питаше дали иска да си тръгне и Тя всеки път Го молеше да Я прегърне и да остане. След няколко месеца не можеше да усети или почувства нищо, без преди това да се посъветва с Обяснението... без преди това да зададе каскадата си от въпроси и То да И даде всички отговори. Така изминаха няколко години. Блаженството започна да се появява все по-рядко, а Сърцето И беше здраво, но самотно. Обяснението не можеше да Го докосне, а след още няколко месеца спря и да чувства.
Няколко месеца по-късно сърцето И спря да И говори, защото Обяснението Я беше обсебило и Тя не искаше да го слуша. Сърцето се сви тихо и спокойно в гърдите И и започна да плаче. Плака толкова дълго и толкова искрено, че дойде деня, в който Тя усети неговите сълзи в гърлото си. Тогава извика Обяснението. То И каза, че това са сълзите на Сърцето И. Тя го попита „Защо сърцето ми плаче, не е ли щастливо?”. Обяснението каза, че Сърцето е глупаво и че не знае какво иска. Тя Му каза, че не е така и че Сърцето е онази част от Нея, която наистина знае какво иска и какво може да Я направи щастлива. Обяснението се ядоса и И каза, че това е едно глупаво нещо, чиято роля е само да пулсира в гръдния И кош и да И пречи да бъде щастлива. Каза И, че никой друг, освен Него не може да Я направи щастлива. Тя разбра, че не е право и че трябва да се разделят. Помоли Го да си тръгне и да Я остави. Нямаше нужда от Него. Или поне така си мислеше. Искаше да чувства отново, но искаше да чувства не с разума /ако може да се говори изобщо за чувства в този смисъл/, а със Сърцето си. Обяснението наведе тъжно глава и си тръгна. Каза И, че няма да може да се върне, след като е прогонено веднъж. Тя Го целуна и му благодари за това, че беше до Нея през всичките тези години.
Сега стоеше на бара. Допушваше цигарата си и си мислеше за толкова много неща. Всъщност не мислеше. Чувстваше. За първи път от толкова много години. Сърцето И не спираше да препуска в гърдите И и не я оставяше да си поеме дъх. Не можеше да диша, защото Сърцето И бе толкова щастливо. За първи път се чувстваше така. За първи път Му позволи да Я води и за първи път Му се довери безрезервно. За първи път чувстваше щастието толкова силно и толкова дълбоко в себе си. За първи път се срещна с Блаженството, което Сърцето И извика. За първи път му се отдаде. За първи път, знаеше, че е взела единственото правилно решение и че това е пътят, който Тя трябва да извърви, заедно със Сърцето. А то, милото И прости всичко и много бързо забрави колко глупаво се беше отнесла с него. Прости И, защото знаеше какво е болка, знаеше какво е да обичаш, знаеше какво е да те разбиват и пак да се сглобяваш, знаеше, че хората са добри, стига да им покажеш добрината, знаеше, че Тя заслужава да обича и да бъде обичана, знаеше че ще му даде шанс и И бе благодарно, както и Тя на него. Те бяха готови за следващата среща с чувствата и знаеха, че са добър тандем. Знаеха, че няма да се предадат и че ще са заедно до края... истински... и обичащи...нещо, което Обяснението не можеше да и даде... То беше добронамерено, но неговият свят беше друг... То живееше в света на заблудите.
|
| » ЕЛИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ |
Lelka_debelkaa |
2007-05-30 21:31 |
| здравеей радвам се че си тук при нас, това което е написала Сузи е направо невероятно адмирации от мен но ти показва много точно някои неща, чакай че скитах досега в другия форум. |
| » Сузи, |
Eli_as |
2007-05-30 21:31 |
това е...страхотно! Почти ме разплака..
Но..трябва да тръгвам и няма да мога да отговоря сега..
Такмо ще си го прочета утре пак.
Благодаря и целувки!
Лека вечер и на лелчето!
Прегръщам ви. |
| » Лека Ели |
Lelka_debelkaa |
2007-05-30 21:39 |
| и приятна вечер. До утре. |
| » сузи направо ме остави без думи, |
Lelka_debelkaa |
2007-05-30 22:01 |
| много хубаво си го написала досега го четах на дъщеря ми и нея я остави и без дъх и думи но ме зарадва максимално. Отивам да изпуша една цигара и идвам. |
| » Лелче |
suzi711 |
2007-05-30 22:08 |
| Copy/paste :)))....беше за друг човек, и при друга душевна нагласа.Просто ми с стори че е ....deja vu...историята на Ели.Не пазя такива писания по принцип, но това явно си е чакало момента.И аз отивам да пуша :))))) |
| » хм |
ah_kmetica |
2007-05-30 22:11 |
| как са ненапушихте бре |
| » Кметичкееее |
suzi711 |
2007-05-30 22:20 |
| радва ме твоето присъствие, нищо че не ти се четат дълги фермани :))).Как е даскалото, кажи нещо по-свежо че психясах днес от служебни проблеми |
| » :) |
ah_kmetica |
2007-05-30 22:27 |
в даскало е айляк
кво да ти кажа утре ще имам 3 часа |
| » ей като стана за малко и веднага се настанява, |
Lelka_debelkaa |
2007-05-30 22:28 |
| някое от децата, после почват едни кандарми ама любке иди в зала, аз в зала той по млад аз ще бия път при приятеля му го пратих така де да си имаме уважението. |
