| » Малко плячка от "авангардния" форум:)) |
dundichka |
2008-02-17 12:08 |
KoKo
Ейся, примерно,
от предишния форум всичикте се събрали пак там и са като неква секта. Не мърдат. Не излизат от черупката си. Стоят при нафталина , щото са ебати задръстеняците. Вместо да са тука в тоз готин сайт, който предлага и има много повече екстри от Биг Брадърския. Ама затва се иска да си по-модерен, с новаторски дух и приемаш със светнали очи новото, различното и по-авангардното. Кво повече да кажа .
Петък, 15 Февруари, 2008 - 15:31
|
| » хахаха |
el_tigre |
2008-02-18 09:31 |
| И аз кво да кажа? кокоооооооооооооо |
| » вие сте ненурмални |
nasko_viP |
2008-02-18 09:54 |
| ххъхъхъхъхъ |
| » ветеринаро дъ им нъзначи |
stemiko |
2008-02-18 10:00 |
| водулечение и апове мументално |
| » Хилоууу, сектанти:))) |
dundichka |
2008-02-19 10:45 |
| |
| » За шефката, да ни мъ бии |
hophop |
2008-02-19 14:59 |
Тайния дневник на Цецилия Коликучкова - 1
Мило дневниче.Нека първо да ти се представя.Казвам се Цеци и съм на 12 години от с.Станчев Хан.Тук обаче му викат Станчоан, а на хората – станчоанци.А на мен ми викат Цици.Селото е много хубаво, има си футболен отбор – Ураган-Станчоан.Треньор е бай Иван.Заместник треньор е сина му – Тошо Сопола.
В къщи освен мен живеят и мама и татко, баба и дядо (ама той почина – татко казва че баба го е уморила за да няма с кого да си пие ракията, а мама му се кара), и брат ми Леонсио.Мама се казва Карамфилка а тате – Горги.Баба се казва Баба.Татко и вика вещица.
Аз съм едно мило и чувствително момиче, много обичам да гледам телевизия но хващаме само канал 1 и бтв.Нова се хваща зле затова ходя да я гледам при Севда на другия край на селото че е баир и се хваща добре.Но това само като има бай-брадър иначе брата на Севда сяда до мен и иска нещо.Не го знам какво.На Севда не и пука и казва че и да иска няма да получи.Тия нещо не са добре – никак ама никак не мога да ги разбера.
Мама е била влюбена в Леонсио от сериала Робинята Изаура и много е плакала когато са набили героя.Затова и брат ми се казва така.Мен са искали да ме кръстят Женуария но татко казал че му звучи като менструация и като се напили ми избрали това хубаво име.А за името на брат ми мама още яде по някой шамар като се напие тате, но той като изтрезнее казва че сам е за бой защото я е взел за жена.Иначе много се обичат и са идеално семейство.
Всички ми казват че съм много талантлива защото успях да мина 6 ти клас без нито един поправителен изпит.Брат ми го повтаря 4 пъти и още е в 6 ти клас а трябваше да е много по-напред.Той е много тъп.И ме мрази за това и само ме бие, и ме кара да му пиша домашните.Обаче аз го нося на тате когато е пиян, и той яко го налага.Когато е трезвен не му казвам нищо защото брат ми минава само с някой шамар.Много е важно да спомена името на брат ми когато се оплаквам защото татко го бие на срички.Ей така – ша та утепам ве Ле-он-си-оо-оо-оо-оо.Ако го наричам Лео не е толкова интересно.
Много обичам животните.Имахме една котка преди но се опитвах да я правя метълка защото брата на Севда ми каза че метъла е животинска музика.Взехме от тях стария кастеофон и някакви касети на някаква група.Мисля че се казваше Металайка.Пуснахме и музика на котката обаче тя (котката) никак не и хареса.Тогава дойде брата на Севда да си иска отново, и каза че котката е глуха и за да чуе правилно музиката трябва да и сложим слушалки на ушите,Докара и слушалките си но ми дожаля за котката защото бяха мръсни като ушите му.Ама и ги сложихме де.И брата на Севда наду музиката до дупка.Котката почна да скача из целия хол, с четирите крака нагоре и да прави салта и лупинги.Счупи вазата от сватбата на мама(първата а не тази с татко), и и изби пяна на устата.Брата на Севда каза че истинската музика предизвиквала такава емоция и котката без съмнение вече е истински метъл.В този момент котката припадна.Сигурно емоцията от музиката и е дошла в повече.Опитахме се да и пуснем Ивана, обаче не мръдна.Баси метъла е баси и музиката.И аз се разплаках.Почувствах се толкова, ама толкова гадно.Като убийца.И реших да съживя котката и да я лекувам и си казах че повече няма да се връзвам на глупостите на брата на Севда.И изобщо да не си иска каквото и да е – няма да му го дам.Сетих се че мама съживяваше татко като му сипваше ракия в устата.Взех една спринцовка от тези с които биха инжекции на брат ми(изкара хепатит преди 2 години и селския фелдшер му биеше инжекции, а спринцовките ми ги подаряваше на мен и ми викаше - принцесо), и сипах в устата на котката от татковия първак.Имаше много силен ефект.Котката започна да скача отново – този път без музика.Даже още по-силно скачаше.Добре че я бях вързала с каишката на кучето дето го прегази татко с газката на горското.Беше се закачило за радиатора и го открихме след 3 дни по миризмата.Само каишката си оставихме от него.Някаква баба се мота из селото поне седмица и викаше -Пуфи пуфи.Та думата ми беше за котката.
И Севда каза че нейния баща като иска да пие и да не се напива пиел олио и казвал че то успокоява алкохола.А нейния баща като се напие се влачи по нос с гъза нагоре и пърди много смешно.Затова му викат Миню Пърдилката а на Севда – Севда Пърдилката.И решихме да сипем в устата на котката олио ама не можахме да я хванем сами.Хвана я брата на Севда а аз и сипах със спринцовката в устата олио от фритюрника защото не можах да намеря бутилката.В това време си дойде мама и като видя вазата почна да крещи.Брата на Севда избяга – Севда също.Предателка.Вече няма да е най-добрата ми приятелка.Сега такава ще е Пенка от Плачковци.Ще види тя.В това време мама ме наби, и започна да мие чиниите като плачеше за вазата.В това време се прибра татко и наби мама защото не бил сигурен дали Леонсио е от него или от първия и мъж.И искаше да направи пържени картофи за да пие бира.Но мама му каза че е сложила веро във фритюрника за да го измие защото не е мит от сватбата им.А аз се чудех защо котката пуска мехурчета.
|
| » И още за шефката |
hophop |
2008-02-19 15:00 |
Тайния дневник на Цецилия Коликучкова – 2
Здравей мило дневниче.Мислех си всеки ден да пиша в теб, но беше трудно да те намеря от както татко реши да прави ремонт в къщи.Проблема не е че прави ремонт а че се напива с всеки майстор и затова багажа е струпан в килера а ние спим в кухнята.Днес мама те намери като търсеше нотариалния акт на къщата в скицника на братовчедка ми която го оцветила с водни боички.И добре че те намери за да ти разкажа какво се случи.
Както всяка лятна ваканция, дойде си от града братовчеда Рашо Дибелото и сестра му Красимира която наричат - Плашимира.На Рашо баща му е голям бизнесмен някакъв, Рашо в града кара само лимузини и ходи с манекенки.Но тук не иска да ги води, първо разправяше че искал да си почине, после си призна че го е срам от баща ми.И го разбирам де.Освен това Рашо се познава с борците, и с всичките е голям приятел.Това Маджо, Картофа – всички.Изобщо Рашо е много печен.Какво като е само на 14 години.Само за едно ме е яд – че не иска да дойде в село с поршето си.Ама казва че щяло да се счупи по нашите пътища и затова пътува с автобуса който идва 3 пъти дневно (а през зимата понякога – нула пъти дневно).
Та Рашо веднага му дойде идея какво да правим.Да сме търсили съкровище.И мен ме взе да съм копаела.Връчи ми един търмък (много са глупави тия граждани – не могат търмък от лопата да различат) и ме посурна по баирите да сме търсели имане.Той бил чел по история че в нашия край имало много иманета.Цели 3 дена ме въртя по баирите, изкопах цяло гробище докато ми стана ясно каква е работата.Той ме бил ухажвал ама не знаел как да ми го каже.И така и не ми го каза де.Намерил място, решил че има съкровище и казва – копай.А той отива да търси други места за съкровище.С изключение на една умряла къртица – нищо не намерихме.Накрая ми писна и оставих лопатата (смених я с търмъка на втория ден) показах мазолите си на мама а тя без да каже дума наби Рашо.Той пък ми се сърди 2 дена но аз го умилостивих – напълних нужника с мая и счупих ключа докато сестра му беше вътре.След като я закараха в града (това след пожарната, бързата помощ от Трявна и лайнарката от Плачковци) Рашо ме прегърна и каза че съм силно негов човек.И за да съм разберяла че не се сърди щял да ме посвети в новия си план.А той беше страшен.Искаше да прави оръдие.Намерил един стар сандък с патрони.Аз го знам ама не знаех че е останал.Татко навремето намерил партизнски склад с патрони и ги вадеше и продаваше на черно някъде а после по една седмица лежеше възнак и само хълцаше.Сигурно от съвест.Но мислех че е изпил всичко от там а то се оказа че имало още.В мазето при това.Истинско чудо.И братовчеда намерил и една метална тръба, и платил на Сирхан налбантина да я закове за някакви дъски и варели пълни с вода които наричаше лафет.Също Сирхан я беше заварил от едната страна и беше пробил дупка за фитил.Всичко това Рашо го криеше в бараката зад плевнята.И смяташе да я пробваме на дървената порта защото тя беше от цели греди – много дебели и здрави.Един ден, нашите ги нямаше, измъкнахме двамата оръдието, напълнихме варелите с вода .Рашо домъкна от работилницата на татко някакви парчета олово рязани със секач.Татко ги правеше на боксове а после ги продаваше по училищата – много му вървяха.После седнахме и на половината сандък патрони извадихме барута и го натъпкахме в тръбата.А после натъпкахме старата престилка на мама.Рашо настояваше да и викаме – кълчища но аз му казах че е престилка и точка.
Както и да е – заредихме с парчетата олово, Рашо запали фитила и избягахме зад къщата.Чу се страшен гръм.Рашо предвидливо изброи до 50 и излязохме.Първо се беше струпало цялото село.По склона се задаваха и нашите.Цялата порта я нямаше, кокошарника зад нея – също.За сметка на това имаше много умрели кокошки.Тоест нямаше нито една жива.Е- имаше няколко които мърдаха.Но те не бяха интересни.Както и цялата стена на къщата беше паднала.Преди я подпираше кокошарника ама вече го нямаше-сигурно затова.Сега вече наистина имаше нужда от ремонт защото кухнята беше отворена не само през вратата.Обърнах се да питам Рашо къде ли ще спим довечера според него, и го видях как връзва колана си на ореха и прави клуп.Само че не можа да го довърши защото татко го хвана за гащите, взе колана и го вкара в къщата.Така и не разбра че е паднала стената и го би пред цялото село.А аз се престорих че припадам и ме закараха на фелдшер който отново ми викаше „принцесо“.Много мил човек.
А Рашо сега се оплаква от мен.Заради мен го били били.Че аз от къде да знам какво значи изнасилване.Мама ме пита какво ми е направил Рашо и аз казах че ме из-насили.Еми така си е, насили ме да го изнасям това неговото оръдие.А те решили че ме е изнасилил.Не че знам какво е това.
|
| » И за попа и кмета |
hophop |
2008-02-19 15:01 |
от отец Серафим
до архимандрит Игнатий
Уважаемий архимандрит Игнатий,
Нисък поклон от отец Серафим, настоятел на новата църква в Шейтаново. Слава Богу, нещата в нашата скромна обител вървят добре, преживяваме с Божията помощ. Засега мирише повече на бои и азбест, отколкото на тамян, но послушникът Василий каза, че в нови постройки е винаги така и ако даде Господ, скоро ще се измирише. Всички се молим да се проветрява по-бързо. Също се молим за здравето на строителите, изградили толкова бързо този храм от стъкло и камък - да пази Господ трудоваците от строителните войски.
Както вероятно си спомняте, на последния събор тази година, Вие споменахте в своята реч съвременните технологии, които в името на Господа и в служба на Господа, можем да използваме като ми поръчахте да свържем нашия храм с Интернет, електрическа поща и домашна страница, както това вече е направил отец Инокентий от божията обител на Пресвета Дева Мария. Три дни след това, следвайки Вашата препоръка аз взех половината от волните пожертвувания оставени от моите миряни и отидох на адреса, който ми написахте.
Пресвета Богородице, оказа се че там храмът не е по-лош от нашия! А и като че ли повече енориаши се тълпят. С Божията помощ аз предадох необходимата сума пари като изтърпях насмешките на касиерката, заради дребните монети. И ето, срещу моето име изписаха Интернет! Бог ми е свидетел, че аз помолих да напишат името ми на православния старославянски език, но те ми отговориха, че засега това е невъзможно и написаха името ми с латински букви. При това ме наругаха, нарекоха ме маймуна, но аз смирено изтърпях всичко това.
Връщайки се в в храма, веднага позвъних по мобифона на отец Инокентий от божията обител на Пресветата Дева и му съобщих радостната вест. Отец Инокентий веднага изпрати две телеграми от своя Интернет в нашия Интернет, но ние изобщо не ги получихме, въпреки че смирено ги очаквахме до петък. Тогава аз повиках послушник Василий и той каза, че за Интернет преди всичко е нужен компютър. Наложи се изцяло да изпразня касичката за волни пожертвувания и с Божията помощ се отправих в търсене на компютър като взех със себе си божия раб Василий в ролята на съветник.
Уважаемий архимандрит Игнатий! Цената на компютъра беше такава, че никакви суми нямаше да ни стигнат, поради което се наложи да използвам дебитната си карта Борика. Купихме компютъра и към него, естествено, всякакви допълнения, както ме посъветва Василий. Върнахме се в черквата и Василий постави компютъра зад олтара, тъй като там имаме много розетки, а и телефонна такава. Сутринта отново позвъних на отец Инокентий по мобифона и той отново изпрати към нашия Интернет нова депеша, но ние отново нищо не получихме. Послушник Василий каза, че трябва да се обадим в Интернет службата и да разберем защо не работи електрическата поща. Поръчвайки му да се грижи за компютъра, аз отидох на двора да звъня. Между впрочем, не веднъж съм питал Василий, защо мобифонът в божията черква работи лошо, а под открито небе добре, но за съжаление, той не можа да обясни това. Не успях да се свържа веднага, а когато най-накрая успях да го направя, попитах как можем да получим електрическа поща в черквата. Бог ми е свидетел, че отново грубо ме охулиха, каза ми че съм поп трети, че съм маймуна и споменаха още нещо за “точка биджи”, което изобщо не го разбрах. Изтърпях смирено оскърбленията и подложих лявата си буза на мобифона, но те вече бяха затворили.
Този ден неприятностите не свършиха с това. Нашият клисар от сутринта беше пиян, а послушник Василий, може да разбира от мирски дела, но от камбани нищо не разбира. След като се помолих смирено, реших сам да се замъкна до Интернет службата и толкова се разбързах, че два пъти ме спираха от КАТ с молба веднага да им опростя греховете. Пристигайки в Интернет службата аз отхвърлих смирението и направо отидох при началника. Виждайки ме облечен в расо, той ми оказа радушен прием, топло ме приветства, почерпи ме с кафе, даде ми визитка и написа на нея за нашия Интернет много думи, нито славянски, нито гръцки дори. А след като чу моите смирени жалби, дълго ме уверяваше, че неговите работници не са ме обиждали, защото “поп”, “маймуна” и “точка биджи” по тяхному означава нещо съвсем друго. Оказа се, че с “точка биджи” те наименуват цялата майка България, а поп означавало протокол.
Къде се е чуло и видяло да съставят протоколи на попове! Не се стърпях и лукаво запитах какво е тогава значението на думите “Серафим маймунско а”, с които се нахвърлиха върху мене. Началникът се смути за миг и започна да лъже, че това е такава дума или по-точно буква или дори знак, която се изписва след името и адреса, та значи Серафим е моето име, а също и адрес, а значи излиза, че аз съм Серафим - маймунско а.
Той изрече още много подобни ереси. Аз не го прекъсвах и смирено го слушах, само твърдо го гледах в очите, шепнейки молитви и непрекъснато прекръствах себе си и него. Накрая силата Господна подейства. Под ясния ми поглед безсрамникът се смути и млъкна. Бог да го съди! Видях в душата му благороден стремеж да заглади вината на своите подчинени, но защо трябваше да ме лъже като че ли нищо не разбирам. По-честно щеше да бъде да се покае - щях да му опростя веднага греха. Не ми харесва това място, има нещо сатанинско, но не мога да се обоснова.
Връщайки се към черквата чух отдалече биенето на камбаните, които толкова изкусно се биеха, че от изненада влязох в канавката край пътя, като едва не сгазих човека, който лежеше там. Реших, че Господ е сътворил чудо като е накарал клисарят да изтрезнее и му е дал невероятна дарба. Оказа се обаче, че човекът на когото налетях в канавката беше мъртво пияният клисар. А звънът идваше от това, че послушник Василий през това време е монтирал на камбанарията хитро устройство, което се именува Сафуер. Оказа се, че с помощта на компютъра Сафуер възпроизвежда от лазерен диск звън на камбани. Казах на Василий веднага да махне от камбанарията дяволската техника и да отиде в задния двор, за да си изкупи греха. След това позвъних с мобифона на отец Инокентий, за да му се оплача, но той ми каза че отдавна бие камбанния звън чрез Сафуер и дори води службата на плейбек, когато не е добре с гласа. Потърсих в речника на великия български език думата Сафуер и не намерих такава. Повъртях я в ума си оттам и отсам, и ми се яви прозрение, че тя е смес от думите “Сатана” и “Луцифер”. Господ да ни пази и закриля!!!
След като се прекръстих и поръсих компютъра и камбанарията със светена вода, отново извиках послушник Василий и му заповядах да продължи да поправя Интернет. Василий прочете визитката с неславянските думи, възкликна на висок глас “Как веднага не се сетих, че е поп три” и седна зад компютъра, без да забележи моето неодобрение. Той се потруди над компютъра до късно и направи всичко, след което ми донесе лист с трите телеграми от отец Инокентий, в които пишеше “тест”, “тест” и “тест”. Поне да беше употребил някоя божия дума. Струва ми се, че дявол е обсебил отец Инокентий, но не мога да го докажа.
На другият ден следобед, послушник Василий започна да прави домашна страница на нашата черква. Сваляше от стените иконите и ги поставяше в кутия, излъчваща мъртвешки бял цвят. Казваше, че сканира. Потърсих такава дума в речника на великия български език и не я намерих. Чувствам, че тука има нещо сатанинско, но не мога да се обоснова.
Василий се мъчи до тъмно, но нещо не се получаваше. Каза че с нашия Интернет е станала нова беда и той трябва да отиде до службата за Интернет, за да се оправи. Цяла сутрин той се умилкваше около мен, за да го взема, но аз реших да опазя младата му душа от греха и да не го взимам на онова сатанинско място.
Уважаемий архимандрит Игнатий! Наистина нямам думи да опиша какво се случи там! При мен дойде дългокос мъж, представи се като администратор Александър и каза, че началникът му е казал всичко за мене и му е наредил да ми окаже пълно съдействие. Аз, каза той, всичко ще оправя и ще Ви покажа. Заведе ме в задните стаи, където имаше много компютри, заведе ме до своя компютър и в него аз видях очи в очи дявола! Дявол с рога и вила скачаше по екрана! Бързо се прекръстих и строго попитах администратор Александър какво означава всичко това, но той отговори мъгляво нещо за “обикновен линукски скринсейвър”, но все пак махна дявола от екрана. След това седна пред компютъра, набра моето име с неславянските букви, направи някакви заклинания и заяви, нахалникът му с нахалник, че нямам права! Аз се възмутих от тази наглост, но администратор Александър отговори, че веднага ще ми даде нужните права. Сега, казва, ще направя чмод. Аз не знам какво е това “чмод” и опасявайки се от нови беди и неприятности, се наведох над рамото му, за да видя какви копчета натиска. Господи, помилуй! Кълна се във всички светии, че не ми се е привидяло! Дългокосият мъж набра моето име и “chmod 666”...
Веднага проклех целия дяволски Интернет! Избягах от там по-бързо и от вятъра и досега се моля Господ да ми прости за това, което моите очи видяха. Заключих послушник Василий в килията, като му заповядах да пости и да се моли. А компютърът и всичките му дяволски чаркове хвърлихме с клисарят в реката.
Архимандрите Игнатий, стойте по-далеч от Интернет, тъй като Сатаната ни изкушава!
ПОСТСКРИПТУМ:
Спаси ни нас, Господи! Царството на дявола на земята е много близо! Чувствам го, но не мога да се обоснова. |
| » хопи-тропи |
gera_bera |
2008-02-19 15:16 |
| Много дълги ги носиш бре, кой ще чете всичкото това нещо? Първото на Цецилия го прочетох, но останалото по-натам. Ела на казана да ти капна малко шнапс, заслужи си го все пак:))) |
| » 270 |
Eva_Braun |
2008-02-19 15:22 |
ела, ма си вземи и тескерето, че има проверка на родословното дърво от съображения за сигурност
|
| » Уффф, шефката е доволна |
hophop |
2008-02-19 15:23 |
олекна ми. Даже черпи :))). Аз пък минавам в профитата и ще нося само дълги писания за скучните съботно-неделни следобеди :))).
Бе туй много люто бре, да не сте го прегорили с тая авантаджийска газ. Дай и мезенце а? |
| » Хопи-тропи |
gera_bera |
2008-02-19 15:29 |
| Никаква газ, това е от есенцията за бренди, дето беше хартисала още от 92-ра година, кога правехме паспортс-а и тичърс-а... поразвалила се е вече, ама за бренди става. А наздраве! Мезенце няма, но като си го ударил/а на дълги .... нещо шпечец, туй онуй да ти се намира?:))) |
| » както кажеш, шефе |
hophop |
2008-02-19 15:38 |
Изпит по анатомия.
Професорът казва на студентката
- Бръкнете в онази торба и кажете какъв орган сте хванали.
- Шпеков салам.
- Добре де колежке изпит по анатмия е - не се срамувайте..
- Шпеков салам.
- Ми добре извадете да видят всички какво сте хванали.
Студентката вади шпеков салам.
Професорът се обръща към асистентката и я пита:
- А ма дремло, вчера с какво точно мезихме? |
| » хахахахаха |
gera_bera |
2008-02-19 15:43 |
| Това беше жестоко! Тъкмо си зобах овесени ядки и замалко да се задавя от смях:))))) |
| » "Брадат" но готин |
hophop |
2008-02-19 15:45 |
По случай кръгла годишнина на Тато, подмазвачите около него решили да му направят уникален подарък - портрет, рисуван от ученици на Пикасо.
Задействали се службите, издирили хората, дали заданието. След един месец портрета бил готов, пристигнал опакован.
Преди да го поднесат на Живков решили да видят какво са нарисували художниците.
Отварят и - О, ужас!
На платното в горната част нарисувано едно огромно око, по средата чифт цици, а отдолу три блока строени хора.
За отрицателно време учениците на Пикасо били доведени с УАЗ-ка с решетки да дават обяснения.
Полковник от ДС, едвам преживял ужаса от видяното започнал разпита:
-Какво е това, бе говеда мръсни? Какво ви поръчахме, какво сте нарисували? Нали трябваше да е Тодор Живков, какво е това око?
-Ми това е окото на всевиждащия ваш вожд- нищо не може да убегне от погледа му.
-Това добре -поомекнал полковника- ама тия хора кви са долу строени.
-Ами това са трите основни стълба на Народната република- армия, полиция, народ
-Дотук добре, ще го обясним някак си на другаря Живков, ама тия цици що сте ги плеснали в средата?!- пак взел да набира скорост полковника.
-Това са гърдите на Партията-кърмилница, от едната суче армията, от другата-полицията.
-А народът откъде суче?
-Ама другарю полковник, нали казахте портрет да нарисуваме-до кръста?! |
| » Гери отдавна не съм те виждала :( |
buba |
2008-02-19 15:59 |
В училище учител взема от ученик списание playboy и казва:
- Утре майка ти и Баща ти да дойдат при мене!
А момчето:
- Защо да чакате до утре ето майка ми е на 28-а и 29-та страница !! |
| » Бубе |
gera_bera |
2008-02-19 16:15 |
| Не си ме виждала, защото не си поискала. Знаеш ми скайпа, нали? Мерси за вица, много е готин:)))) |
| » :))) |
buba |
2008-02-19 16:19 |
| Обещавам събота или неделя ,ако те засека Целувки . |
| » |
el_tigre |
2008-02-20 09:50 |
Върви си Мечо Пух през гората със счупена ръка и само с едно око. Среща го Йори и го пита:
- Пух Мечо, какво ти се е случило?
- А, нищо особено. Хванахме се с Прасчо на бас на едно око, че няма да може да ми счупи ръката. |
| » хопхоп |
nasko_viP |
2008-02-20 09:58 |
| ти от де се яви бе да тъ ева,кви са тея кумпромати за кметъ и попа ,искам да додеш тея дни при мене да излушам твойт изповед оти да не викнъ Стоил -милицоинеръ да те закопчае у рдвр-то да го ева :))) |
